Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гъртруд се надвеси над парапета и погледна надолу към жената, която на два пъти бе наказвала с изолация в карцера. Мръсна, избеляла кърпа покриваше огнените й къдрици, но дори този грозен парцал не намаляваше омайната хубост на овалното й лице и на огромните, смарагдовозелени очи, които блестяха под тънката, нежна извивка на тъмните й вежди. С деликатната си красота и изящната си фигура Шимейн напомняше приказна фея или царкиня, но това не само не трогна сърцето на Гъртруд — напротив, разпали злобата й още повече.
— Виж ти, кой е излязъл от тъмния зандан — заядливо извика тя, с което мигновено накара младата жена да вдигне очи към нея. — Сигурно си хванала паяжина от толкова стоене в карцера! Изглеждаш направо очарователно! Напразно си се старала да пооправиш външния си вид, Шимейн. Една червенокоса вещица трудно може да стори нещо, за да заприлича на човек.
Ако някой тук е вещица, изсумтя наум Шимейн, то това със сигурност е тази надута, отмъстителна пуйка, която така злостно ръфа с човката си нас, нещастните затворници. Като прати благоразумието по дяволите, тя дръпна кърпата от главата си и остави бурния вятър да развее ярките й, непокорни коси. Мълчаливото й предизвикателство произведе незабавен ефект — лицето на Гъртруд се сгърчи в гримаса на убийствена омраза.
— Ти си една зла вещица, Шимейн О’Хърн — процеди през здраво стиснатите си зъби тя. — Горко на оня глупак, който те купи!
Внезапен мощен порив на вятъра блъсна Шимейн в лицето и сякаш я измъкна от блатото на безнадеждното отчаяние, в което бе започнала бавно да затъва. Вперила поглед в пронизващите очи на Гъртруд, тя изведнъж осъзна, че трябва да бъде благодарна на съдбата си, защото бе доказала, че е способна да преодолее и най-ужасните изпитания, повечето от които бяха създадени нарочно от тази жена с цел да я погубят. Въпреки всички унижения и оскърбления Шимейн знаеше със сигурност, че все още е жива, отчаяна, но жива! А това бе истинско чудо, за което наистина трябваше да благодари на бог!
— Добър да е денят ви, госпожо Фич! — извика тя развеселено към омразната жена на мостика. Знаеше, че този ирландски поздрав ще я вбеси още повече. — Нали ви казах, че и този път ще оцелея! Ето ме сега пред вас, за да се уверите сама!
Тънките устни на Гъртруд се разтвориха в зловеща усмивка.
— Толкова по-зле за теб, Шимейн. Толкова по-зле за теб. Може би през следващите седем години няма да имаш такъв късмет.
ГЛАВА ВТОРА
Юнгата наду свирката си, с което даде сигнал на чакащата тълпа заселници да се качи на борда. Въпреки че повечето мъже бяха дошли с намерение да си набавят работна ръка за полето, на минаване покрай затворничките всички забавяха крачка, очевидно пресмятайки дали не могат да си позволят и някой извънреден разход. Особено ги привличаше Мориса, застанала в предизвикателна поза до бизан мачтата. Мъжете се вторачваха опулено в разголените й прелести, неспособни да откъснат очи от нея. Техните съпруги и останалите жени от града, от своя страна, я отминаваха забързано, вирнали носове с неприкрито презрение. Един дребен, почти плешив мъж се закова пред проститутката с отворена уста, но когато направи опит да я заговори, за да научи нещо повече за нея, Мориса раздразнено го отпъди.
— Махай се, жалък мухльо — изсъска тя, като махна с ръка. — Аз търся истински мъж.
По лицето на мъжа избиха тъмночервени петна. Той изгледа Мориса свирепо, но тя само сви устни пренебрежително и изсъска силно, както съскат змиите, когато искат да прогонят от пътя си някой опасен хищник. Засегнат, мъжът отстъпи няколко крачки назад и ядно изпъна сюртука си.
— Предупреждавам те, че тук вещиците ги давят в морето! — извика той, сетне изсумтя неодобрително и се отдалечи, за да се присъедини към една групичка мъже, които се бяха спрели край неколцина по-млади жени.
Шимейн понасяше с неимоверни усилия унижението да бъде оглеждана като стока. Налагаше се да се върти наляво и надясно, да позволява да проверяват ръцете й, зъбите й, краката й. Жените посрещаха учтивите й отговори с одобрителни кимания, но в блесналите погледи на мъжете се четеше нещо повече от одобрение. Мисълта, че може да бъде купена за задоволяване на нечии похотливи апетити, я ужасяваше и тя отчаяно се молеше да я вземе някоя добра жена, която търпеливо да я обучи да изпълнява задълженията на домашна прислужница.