Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
Та докато се дочул тежкият тътен от копита. Звездалията изцвилил и се подал на пътеката.
— Бре, не било сън… — прошепнал Стоедин. — Лових го — не се даде. По твоя глас дойде.
И леко я тласнал към коня. Невянка пристъпила и конят коленичил. Пристъпила пак и той легнал като куче. Момичето проломотило гальовно, щастливо се засмяло, седнало на коня и той, като се изправил, кротко зачакал Стоедин.
— Твой късмет е. Не кон — имане! — възседнал го и Стоедин. — Хайде, дий! Та ако ще — накрай света!… Дий!… Дий!…
Звездалията затичал… и устремно препуснал по пътеката.
— Ей, не така, по-леко! — опитал да го задържи Стоедин.
— Тпруууу!… Но Звездалията не се подчинил — гората се превърнала на зелена стена.
Стоедин се вкопчил в гривата и се навел над Невянка, да я пази от клоните, викнал:
— Дръж се за мене! По-здраво!…
А Звездалията внезапно напуснал пътеката и се втурнал направо през гъстака.
9
Конят на Жеко, намазан и с третата, последна боя, бил уморено, жалко подобие на Звездалията. Разхождали го на слънце пред конюшните, да изсъхне по-бързо, и трескаво заличавали следите от чернилката: миели четки и съдове, изгаряли парцали, засипвали с пясък разлятата боя. На високия стълб при коневръза се покатерил Остроликия и гледал към нивите и лозята като от корабна мачта.
— Идат!… — и бързо се спуснал.
На мегданчето пред колибите най-напред нахълтали стражи с копия и секири, пръхтели изпотени коне, бляскали шлемове. Стражите оградили конюшнята и колибите, един от тях огребал с копие простряното пране и го тръснал под навеса. Пристигнали и слуги с шест коня, натоварени с вързопи. Вълкашин, на тежък червен кон, предвождал писаната каруца със свирачите. Връхлетял на мегданчето, измъкнал меч и го размахал.
— Жекооо, камо те, бре! Живооо, ръгам и не гледам!
Че като кипнала една суматоха — и слуги, и коняри, и старци, и жени — всички се хвърлили да разтоварват вързопите, вадели от тях китеници, свилени чадъри с топки и пискюли, изкуствени цветя в саксии, огледала, златно седло и златна юзда, сърмени възглавници и лъскави гирлянди… Из навесите и колибите домъкнали дървени магарета, дъски и тарги, стъкмили малък подиум, застлали го, украсили го, проточили гирляндите. Покачили и две бурета, отрупали ги с възглавници и забучили до тях чадърите.
Готово.
Прекарали каруцата със свирачите до подиума и се подредили: на една страна слугите, на друга — конярите. Зад тях се скупчили жените и старците. Жеко застанал най-отпред, а зад него, в тълпата — Съгледвача.
Приближила богато украсена каляска, край нея яздели Боню и Мушан. Следвал ги кабриолет с Парапун и болярките, а зад него — още слуги и стражи, въоръжени с мечове и боздугани. Боню скочил от коня, каляската направила кръг и спряла. Двама слуги се втурнали и разстлали шарена черга-пътека от вратичката й, та до подиума.
Всички притаили дъх. Прозорчето на каляската паднало с трясък и Параскева подала любопитно ухилена глава. Боню ударил камбанката, обявил:
— Нейно! Пресветло! Величие!… Нашата обичана! И до снощи силно угрижена! А днес вече — щедро обнадеждена! Царица! Параскева! Да й дари небето…
Вълкашин замахнал с меча, свирачите накъдрили кратка бодра свирня. Боню тържествено отворил вратичката на каляската, подал ръка и Параскева скочила на чергата.
— Жекооо, дръвникооо, ликуваш ли? — ласкаво огледала тълпата царицата.
Жеко, тласнат от Съгледвача, политнал напред и се проснал по очи:
— Па къде повече, пресветла!
— Ликувай!… И аз ликувам. Всички ликуваме. И принцът ликува — и нетърпеливо погледнала Боню. — Ха де!
Боню пак ударил камбанката.
— Внимание!… Нашият ненагледно-слънчев и нежно-жизнерадостен престолонаследник принц Пулейко!… В деня на неговото! Дългоочаквано! Пълнолетие!…
Вълкашин замахнал, свирачите пак накъдрили бодро-оглушителна свирня…
Но от каляската не слязъл никой. Параскева почакала, покачала, ощипала Боню и той ревнал, сякаш преди малко не си бил довършил обявлението.
— И!… Пред неговото! Още по-дългоочаквано! Възмъжаване!… — Пак не слязъл никой.
— Чрез яхване на вълшебно-прочутия! — надигнал глас до вик Боню. — И до снощи неуловим! Кон Звездалия!
Не слязъл никой.
— Което чудо! След малко! Ще се извърши! Пред нашите смаяни очи!…
Не слязъл никой.
— Като с това се изпълни! Прокобата на орисниците!…