Приказка за Стоедин
- Автор: Русев Никола
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказка за Стоедин». Краткое содержание книги:
— Царице! Боляри! Сърцето ми пърха у радостна тръпка, като го гледам ей тоя ми ти щастлив знак, що се изрисува на восъка благодарение на моето много вещо и тайно заклинание! Що виждам у тоя многоочакван тържествен ден? Едно животно виждам! И не к’во да е, а мешано животно! — размахал восъка над глава и бавно ги обходил. — Па тоя ми ти наш престолонаследник ще е царствен като лъв бре, хора! Па той ще е дълголетен като орел, бре! — надвесил се над одъра и силно заплюл Пулейко. — Пу!… Да не е уроки! Па той ще е хитър като лисугер, бре — пу!… Пуууу, как се сбра толкоз късмет наедно — и рязко вдигнал пръст. — Но, обаче — само при едно важно условие!
Параскева, която беззвучно е движила уста заедно с него, напрегнато застинала, а болярите и болярките се спогледали.
— Днес, след като яхне Звездалията и безопасно възмъжее, и след като гълъбите доведат своите си моми царкини на сгледа, да хареса и да си избере за жена… — втренчил се във восъка и възторжено викнал. — Ами да! На, изрисувала се като на портрет, на, като жива — на цар Куньо и на царица Дона щерката, Тодорка! Тодорка да си избере!
— Ами да! — веднага го подкрепила Гергина.
— Я? — ревниво се намесила Зуна, грабнала восъка от ръцете му и го приближила до очи. — Хо-хо, тая, дето се е изписала на портрет у восъка, не е Тодора! Къде са ви очите? Това е на цар Гого момето, Ванчето — на̀, колко учената гледа от восъка!
— А, ще прощаваш! — дръпнал от ръцете й восъка Парапун и го поднесъл на Параскева. — Само е Тодорка, нали, пресветла?
— Не, вие прощавайте! — неочаквано се намесил Мушан. — Ни е Тодорка, ни е Иванка. Това е щерката на о’Бозе почившите цар Зафир и царица Зафирка!
И гневно се скарали, развикали се:
— А, ще прощаваш! Не, ти ще прощаваш! Ако обичаш, ти да прощаваш! Не, ти!
— Мирни! — изревала Параскева и умилено изхлипала. — Мене ми тоя знак прилича и на трите. И трите са от коляно. Нека видим и той, маминият, коя ще си избере, мамино слънчице ненагледно, да го будим вече, а?
— Аз съм готова! — силно пошепнала Гергина. Наобиколили одъра и Вълкашин, обнажил меч, свирепо, но шепнешком изкрещял:
— Свирачиии! Пригот-вис! „Тих поток ромони у гора, млад се левент предпълнолетнага от сън буди“. Ииииии — ат!
Замахнал с меча и свирнята се понесла тихо и настойчиво. Зуна при всеки удар на тъпана пръскала с благовоние, а Гергина захванала да се поклаща, сякаш ще скача на въже и стъпила в ритъма, приглушено запяла:
— Слънчице златно-златистооо, като изгряваш високооо и като видиш далекооо, я речи, слънце, обадииии, има ли нейде под небо други кат тебе левентиииин!
Но Пулейко не давал никакви признаци, че се буди. Параскева недоволно погледнала Вълкашин, той замахнал по-енергично и свирнята гръмнала. Гергина надигнала глас:
— А слънце дума, говори, като ме питаш — ще рекаааа, има от мене по-левеееент, по-левент и по-хубостеееен!
Да, но Пулейко пак не щял да се буди…
— Ами ето — скимуцат ми като гладни! — сърдито изревала Параскева. Вълкашин замахнал с все сила, свирнята станала оглушителна, Гергина надула жили и озверяло закрещяла:
— Хубостееен, още юначееен! Отрок от царскооооу коляноооу! Пулей-коооу, един на мамаааааа!
В резултат Пулейко само примляснал насън и пъхнал в уста и другия палец.
Разбрала, че усилията на свирачите трябва да бъдат подпомогнати, Параскева подхванала сина си, вдигнала го като вързоп и го поразтърсила… Пък като въздъхнала, мощно го зашлевила по тила.
Пулейко мигом се ококорил. Свирнята и песента секнали.
— Пулейкоооо! — сладко проточила Параскева. — Наспа ли се, мое мило слънчице? — и безсмислено се изсмяла. — Тука гледай, мами, тука — обърнала го към слугите. — За много ти години, съкровище наше безценно!…
Слугите викнали оцъклено и равнодушно-хорово:
— Честито-многоочаквано! Пълнолетие! Мили-наш-принце-ооо! Надеж-до-наша-и! Упование!… Твоята пресветла майка! С-любов-гореща-и-целий-наш-палат! О! Тя-желае! Здраве-щастие-и-рози! И-безоблачно-небе!
— Благодарим, благодарим — щедро кимнала Параскева. — Я сега се обърни насам, слънчице мое, я чуй!…
— За много ти години, моето момче — поклонил се Боню.
— Честито, принце! Триж честито! Обичаме те! — поклонили се болярките и болярите.
Пулейко подсмъркнал, извил шия, дигнал рамо и като завъртял пета, капризно проточил:
— Ззззащо ти! Нннн-те, на мене. Ми викат четит-тттфффф.
— Е как, мами, нали днес нашето мило слънчице ще става… какъв? — все така безсмислено се изсмяла Параскева и сама недоволно се прекъснала. — Да, ама ако така точим, царкините току-виж пристигнали! Кога ще го яха тоя Звездалия, кога ще възмъжава…