Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Йозеф, през цялото време ще седя тук — казва Ерик спокойно. — Няма от какво да се страхуваш. Можеш да се чувстваш в пълна безопасност. Тук съм заради теб, няма да казваш нищо, което не искаш, и можеш сам да прекратиш хипнозата, когато решиш.
Едва сега Ерик започва да усеща колко му е липсвал този процес на хипнотизиране. Сърцето му бие учестено. Трябва да се опита да успокои вълнението си. Не трябва да се бърза, процесът не бива да се форсира. Пациентът трябва да се изпълни със спокойствие, да му се позволи да потъне и да се наслади на своя собствен лек ритъм.
Лесно е да накара момчето да се отпусне, тялото му вече е в покой и сякаш е в очакване.
Когато Ерик отваря уста и започва индукцията, усеща, че все едно никога не е преставал да хипнотизира: гласът му е плътен, трезв и спокоен. Думите идват така лесно и естествено, избликват, пълни с монотонна мекота и приспиваща, снижаваща се тоналност.
Веднага усеща засилената възприемчивост на Йозеф. Като че ли момчето интуитивно се вкопчва в сигурността, която Ерик предлага. Нараненото му лице натежава, чертите се разтеглят и устата се отпуска.
— Йозеф, ако искаш… Представи си летен ден — предлага Ерик. — Всичко е толкова прекрасно, толкова приятно. Излегнал си се на дъсчената палуба на малка дървена лодка, която бавно се поклаща. Чуваш бълбукането на водата и гледаш нагоре към малките облачета, които се движат по синьото небе.
Момчето реагира толкова добре на индукцията, че Ерик се пита дали да не забави малко процеса. Знае, че болезнени събития често могат да засилят чувствителността към хипноза, че вътрешният стрес може да изпълнява функцията на двигател с обратно действие, спирането става неочаквано бързо и скоростта спада моментално до нулата.
— Сега ще започна да броя в обратен ред и с всяко число, което чуваш, ще се отпускаш все повече. Ще усетиш как те изпълва дълбоко спокойствие и колко приятно е всичко около теб. Отпусни пръстите на краката, глезените, прасците. Нищо не те притеснява, всичко е изпълнено със спокойствие. Единственото, което трябва да слушаш, е моят глас, числата, които изреждам. Сега се отпускаш още повече, ставаш по-тежък, отпускането минава над колената, през бедрата към слабините. Усещаш как едновременно с това потъваш надолу, плавно и приятно. Всичко е спокойно и тихо, без никакво напрежение.
Ерик поставя ръка на рамото на момчето. Погледът му е насочен към корема и с всяко издишване той изрича числа в обратен ред. Понякога нарушава логическата последователност, но през цялото време продължава обратното броене. Усещане за необикновена лекота и физическа сила изпълват Ерик с напредването на процеса. Той брои и същевременно вижда себе си как потъва в съвсем прозрачна и богата на кислород вода. Почти беше забравил усещането за синьо море, за океан. Усмихнат се спуска покрай огромна скала. Покрай цепнатина в бреговия отвес на сушата, която продължава надолу към необятни дълбини. Малки мехурчета блестят във водата. С чувство на блаженство в тялото, той потъва в безтегловност надолу покрай грапавата стена на скалата.
Момчето показва ясни признаци, че се намира в състояние на хипнотичен покой. Пълната отпуснатост е сложила отпечатъка си върху страните и устата му. Ерик винаги е смятал, че лицата на пациентите стават по-широки, като че ли по-плоски. Не толкова красиви, но беззащитни и лишени от всякаква преструвка.
Ерик потъва все по-дълбоко, протяга ръка и докосва скалната стена, покрай която се спуска. Кристалната вода бавно се обагря в розово.
— Сега си дълбоко отпуснат — казва Ерик спокойно. — И всичко е много, много приятно.
Очите на момчето блестят изпод полузатворените клепачи.
— Йозеф… опитай се да си спомниш какво се случи вчера. Започна като един напълно обикновен понеделник, но вечерта някой идва вкъщи.
Момчето мълчи.
— Сега ще ми разкажеш какво се случва — казва Ерик.
Момчето кима едва забележимо.
— В твоята стая ли си? Там ли си? Музика ли слушаш?
Няма отговор. Устните се помръдват объркано, търсещо.
— Майка ти беше вкъщи, когато се върна от училище — казва Ерик.
Момчето кима.
— Защо? Знаеш ли? Дали защото Лиза е вдигнала температура?
Момчето кима и овлажнява устните си.
— Какво правиш, когато се върнеш от училище, Йозеф?
Момчето прошепва нещо.