Хипнотизаторът

— Развратница — казва той съвсем спокойно след нея.

Тя слиза от влака, излиза тичешком от станцията на метрото, преминава през покрития с плексиглас мост и слиза надолу по стълбата. Пред търговския център седят трима пияни мъже на една пейка и разговарят с дрезгави гласове. Симоне бърза към главния вход и се опитва да се свърже с Ерик по мобилния телефон. От магазина за алкохол се носи мирис на старо червено вино от една счупена бутилка. Силно задъхана, тя бърза край бюфетната витрина пред ресторанта. Вижда подредена царевица от консерва, парченце краставичка и сухи листа салата. В средата на покрития площад има голямо табло, което дава описание на магазините в търговския център. Тя чете, докато намира това, което търси: Ателие за татуировки Тенста. Според посочения план трябва да се намира някъде в дъното, най-горе. Тя тича в посока към ескалатора, докато майки с деца, пенсионери, хванати под ръка, и избягали от училище тийнейджъри се мотаят наоколо.

В мислите си тя вижда как младежите се събират около легнало момче, как тя си пробива път напред и разбира, че това е Бенджамин, как кръвта просто не спира да тече от започналото татуиране. Изкачва с големи крачки ескалатора. В същия миг, в който достига горния етаж, погледът й регистрира някакво странно движение в дъното, в една празна част на етажа. Изглежда, че някой виси през парапета. Тя се насочва натам и колкото повече приближава, все по-ясно вижда какво всъщност се случва: две деца държат трето дете през парапета. Някаква едра фигура марширува зад тях с размахани ръце около себе си, като че се грее на запален открит огън.

Лицата на децата изглеждат съвършено спокойни, докато държат ужасеното момиче над ръба.

— Какво правите? — вика Симоне, докато върви срещу тях.

Не смее да тича, бои се да не ги уплаши и те да изпуснат момичето. Разстоянието е поне десет метра право надолу до вътрешния площад на партерния етаж.

Момчетата са я видели и се преструват, че ще изпуснат момичето. Симоне извиква, но те държат момичето, след което бавно го издърпват. Едно от тях се усмихва със странна усмивка към Симоне, преди да побягнат. Само едрото момче остава. Момичето се е свило настрани под парапета. Симоне се спира с препускащо сърце и се навежда над нея.

— Как си?

Момичето само трепери и поклаща глава мълчаливо.

— Трябва да отидем до охраната — обяснява Симоне.

Момичето отново поклаща глава. Цялата трепери и се свива на кълбо до парапета. Симоне гледа към едрото яко момче, което просто стои съвсем спокойно и ги наблюдава. Младежът е облечен в тъмна ватирана дреха и носи черни слънчеви очила.

— Ти кой си? — пита Симоне.

Вместо да отговори, той вади от джоба на якето си тесте с карти и започва да ги меси, разделя и върти.

— Кой си ти? — повтаря Симоне с по-висок глас. — Тези момчета твои приятели ли са?

Лицето му дори не потрепва.

— Защо не направи нищо? Можеха да я убият!

Симоне чувства адреналинът да изпълва тялото й, учестения пулс в слепоочията си.