Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Свързах се със… — продължава Юна и се прокашля. — Свързах се със Сузане Гранат от социалната служба и мисля на разпита да присъства и психиатърът Ерик Мария Барк, който е експерт по лечение на шокови и травматични състояния.
— Всичко е наред — успокояващо казва Йенс.
— Тогава веднага тръгвам към неврохирургията.
— Тръгвай.
6.
Нощта срещу осми декември
Поради някаква причина Симоне е будна още преди телефонът на нощното шкафче на Ерик да започне да звъни с най-ниския си пронизителен сигнал.
Ерик промърморва нещо за балони и серпантини, хваща телефона и бърза да излезе от спалнята. Затваря вратата, преди да отговори. Гласът, който тя чува през стената, изглежда чувствителен, почти нежен. След малко Ерик се вмъква в спалнята и тя питай кой се обажда.
— Един полицай… инспектор. Не чух как се казва — отвръща Ерик и после обяснява, че трябва да отиде до Каролинската болница.
Тя поглежда будилника и затваря очи.
— Хайде, спи, Сиксан… — прошепва той и излиза от стаята.
Нощницата се е извила около тялото й и е притиснала дясната й гърда. Тя я оправя, обръща се настрани в леглото и остава така, вслушана в движенията на Ерик.
Той се облича, рови за нещо в гардероба, използва обувалката, излиза от апартамента и заключва. След малко тя чува входната врата към улицата да се затваря след него.
Лежи в леглото, опитва се отново да заспи, но не успява. Струва й се, че Ерик сякаш не говореше с полицай, звучеше някак нехайно. Може би просто беше уморен.
Става, отива до тоалетната, пие малко кисело мляко и отново си ляга. После започва да мисли за онова, което се случи преди десет години, и повече не може да заспи. Лежи още половин час, след което става, пали нощната лампа, взима телефона, разглежда дисплея и намира последния приет разговор. Знае, че би трябвало да загаси лампата и да спи, но въпреки това набира номера. Три сигнала, после прещракване и тя чува женски глас да се смее близо до телефона.
— Ерик, престани! — казва жената весело, след което гласът се чува съвсем отблизо.
— Да, Даниела, ало.
Симоне чува как жената чака известно време, след което с уморен глас казва: „Алоха“, преди да прекъсне разговора.
Симоне остава с телефона в ръка. Пита се защо Ерик й каза, че се е обадил полицай, мъж. Търси разумно обяснение, но не може да спре мислите си да кръжат и отново да се връщат към оня път преди десет години, когато тя внезапно проумя, че Ерик я мами, че я лъже право в лицето.
Така се случи, че това стана същия ден, в който Ерик й съобщи, че завинаги престава да се занимава с хипноза.
Симоне си спомня, че както никога, тя не беше в своята новооткрита галерия. Може би Бенджамин беше се прибрал от училище, може би си беше взела отпуска, но в този ден тя седеше на светлата кухненска маса в жилището им в Йерфела и преглеждаше пощата, когато погледът й попадна на светлосин плик, адресиран до Ерик. За подател се виждаше само едно име — Мая.
Има мигове, когато човек усеща с всяка клетка от тялото си, че нещо не е както трябва. Може би тя носеше в себе си този страх от предателство, след като бе видяла собствения си баща да бъде мамен. Той, който беше работил като полицай чак до пенсионирането си и дори бе получил медал за своята изключителна следователска работа, бе имал нужда от много години, за да открие все по-неприкритата изневяра на своята съпруга.
Спомня си как тя просто се скри вечерта, когато родителите й имаха ужасната разправия, приключила с това, че майка й напусна семейството. Мъжът, когото бе срещнала последните години, бе един съсед, преждевременно пенсиониран поради алкохолизма си, който някога бе записал няколко плочи със забавна музика. Майка й се премести да живее с него в апартамент във Фуенжирола на испанския бряг.
Симоне и нейният баща бяха продължили своя живот, стиснали зъби, като си дадоха сметка, че и бездруго в семейството винаги са били само те двамата. Тя бе израсла и кожата й бе покрита с лунички също както на майка й, имаше същата червеникаворуса къдрава коса, но за разлика от майка си, лицето на Симоне беше усмихнато. Веднъж Ерик й го беше казал и на нея й хареса как я описа.
Като млада Симоне искаше да стане художничка, но не го направи, някак си не посмя. Баща й Кенет я уговаряше да избере нещо сериозно, без рискове. И така, тя направи компромис. Започна да учи история на изкуството, почувства се неочаквано добре сред студентите и написа няколко съчинения за шведския художник Ула Билгрен.