Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Сиксан, аз… трябва да ме изслушаш, не знам какво си мислиш, но нищо не се е случило, може би не те интересува, но обещавам, че ще намеря начин да ти докажа, че съм…
Ерик млъква, знае, че думите му вече нямат значение. Беше я излъгал преди десет години и още не е успял да й докаже любовта си по никакъв начин, не и дотолкова, че тя да му се довери отново. Прекъсва разговора, излиза от тоалетната и отива до стъклената врата, където чака криминалният инспектор, загледан навътре в стаята.
— Какво представлява всъщност хипнозата? — пита инспекторът след известно време.
— Става дума за променено състояние на съзнанието, близко до сугестията и медитацията — отговаря Ерик.
— Добре — казва Юна бавно.
— Когато се говори за хипноза, всъщност се има предвид хетерохипноза, при която един човек хипнотизира друг с определена цел.
— Например?
— Примерно да предизвика отрицателни халюцинации.
— Какво представлява това?
— Най-често срещаната е за потискане на съзнателното регистриране на болка.
— Но болката нали съществува?
— Зависи как дефинираш понятието болка — отговаря Ерик. — Естествено, пациентът отговаря с физиологични реакции на болкови стимули, но не изпитва болка, дори е възможно да се извърши хирургическа намеса под клинична хипноза.
Юна записва нещо в бележника си.
— На неврофизиологично ниво — продължава Ерик — мозъкът функционира по особен начин по време на хипноза. Части от мозъка, които ние рядко използваме, неочаквано се активират. Хипнотизираният все пак е дълбоко отпуснат, изглежда почти спящ, но ако се направи ЕЕГ, мозъчната активност показва човек, който е буден и наблюдателен.
— Момчето отваря очи от време на време — казва Юна и поглежда през стъклената врата.
— Забелязах.
— Какво ще стане сега? — пита той.
— С пациента ли?
— Да, когато го хипнотизираш.
— При динамична хипноза, в терапевтичен контекст, пациентът почти винаги поставя себе си в позицията на едно наблюдаващо аз и на по-малко преживяващо и действащо аз.
— Наблюдава себе си отстрани, все едно е на театър?
— Да.
— Какво ще му кажеш?
— Първото и най-важно е да го накарам да се почувства сигурен, преживял е ужасяващи неща, така че ще започна, обяснявайки какво възнамерявам, и после ще премина към релаксация. Ще говоря успокояващо как клепачите натежават, за желанието да затвориш очи, за дълбоките вдишвания през носа, ще минавам през тялото от горе на долу и ще се връщам обратно.
Ерик изчаква, докато Юна записва.
— После следва нещо, което се нарича индукция — казва Ерик. — Вмъквам един вид скрити команди в това, което казвам, и карам пациента да си представя места и прости действия, предизвиквам пътуване в мислите все по-далече и по-далече, докато нуждата му да контролира ситуацията почти изчезне. Малко е като четенето на книга, когато стане толкова вълнуващо, че вече не осъзнаваш, че седиш и четеш.
— Разбирам.
— Ако повдигнеш ръката на пациента ето така, и я пуснеш, ръката трябва да остане повдигната, каталептична, след като индукцията приключи — обяснява Ерик. — След индукцията, чрез обратното броене задълбочавам хипнозата още повече. Обикновено броя, други карат пациента да визуализира преливащи сиви цветове, за да размият границите на мисълта. Това, което чисто практически се случва, е всъщност, че страхът и критичното мислене, които блокират определени спомени, се преодоляват.
— Ще успееш ли да го хипнотизираш?
— Ако не се съпротивлява.
— Какво става тогава? — пита Юна. — Какво става, ако се съпротивлява?
Ерик не отговаря. Наблюдава момчето през стъклото, опитва се да разчете по лицето му доколко е податливо.
— Трудно е да се каже какво ще измъкна, може да има твърде относителен смисъл — обяснява той.
— Не търся свидетелски показания, трябва ми само насочване, описание, нещо, за което да се хвана.
— Значи това, което трябва да търся, е човекът, който им е сторил това?
— Най-добре би било име или място, или някаква връзка.
— Нямам представа как ще се развият нещата — казва Ерик и си поема въздух.
Юна влиза вътре с него, сяда на един стол в ъгъла, събува си обувките и се обляга назад. Ерик приглушава осветлението, взима малка метална табуретка и сяда до леглото. Внимателно започва да обяснява на момчето, че иска да го хипнотизира, за да му помогне да разбере какво се е случило вчера.