Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
На един университетски празник тя срещна Ерик. Той се приближи до нея и я поздрави. Смяташе, че тя е написала доктората. Когато разбра грешката си, се изчерви, помоли за извинение и смяташе да се оттегли. Но нещо, може би не само това, че беше висок и хубав, а по-скоро неговият внимателен подход, я бе накарало да заговори с него. Разговорът им веднага стана интересен и забавен и просто продължи. Те се срещнаха на другия ден, отидоха на кино и гледаха филма на Ингмар Бергман „Фани и Александър“
Симоне беше омъжена за Ерик вече от осем години, когато с треперещи пръсти отвори плика с подател Мая. Десет снимки изпаднаха върху кухненската маса. Снимките не бяха правени от професионален фотограф — образите бяха леко размазани — снети отблизо женски гърди, уста, разголена шия, светлозелени бикини и черна ситно къдрава коса. На една снимка се виждаше Ерик. Изглеждаше изненадан и щастлив. Мая беше сладко, много младо момиче с тъмни дебели вежди. Имаше голяма сериозна уста. Беше легнала само по бикини върху тясно легло — с черна коса на кичури, падаща върху големите й бели гърди. Изглеждаше весела, със зачервени бузи.
Не беше лесно да се възстанови усещането да бъдеш мамен. Вече от доста време то се бе превърнало просто в тъга и едно странно, теглещо празно всмукване в корема, едно желание да се избягват нараняващите мисли. И все пак си спомня, че първото, което почувства, бе изненада. Едно зеещо, глупаво учудване от това, да бъдеш толкова същностно мамен от някой, на когото си вярвал напълно, а след това се появи срамът, последван от отчаяно чувство за липса, нарастващ гняв и самота.
Симоне лежи в леглото, докато мислите й кръжат в главата и се разпиляват в различни болезнени посоки. В града бавно се развиделява. Заспива отново за няколко минути, преди Ерик да се върне от Каролинската болница. Той се опитва да пази тишина, но когато сяда на ръба на леглото, тя се събужда. Ерик й казва, че ще си вземе душ. Усеща, че отново е взел цял куп хапчета. С разтуптяно сърце го пита как се е казвал полицаят, който се е обадил през нощта, но той не отговаря и тя разбира, че е заспал насред разговора. Тогава Симоне обяснява, че е набрала номера и че не е бил полицай, а насреща е отговорила хихикаща жена на име Даниела. Ерик не е в състояние да остане буден и отново заспива. Тогава тя му крещи, настоява да разбере, обвинява го, че е разрушил всичко тъкмо сега, когато отново е започнала да му вярва.
Седи в леглото и го гледа. Той като че не разбира нейната възбуда. Тя си мисли, че не издържа повече лъжи, и му казва думите, върху които е мислила много пъти, но които в същото време усеща толкова далечни, толкова мъчителни и безпомощни:
— Може би е най-добре да се разделим.
Симоне напуска спалнята с възглавница и одеяло. Чува леглото да скърца след нея и се надява, че той ще я последва, ще я утеши и ще й разкаже какво се е случило, но той остава в леглото и тя се затваря в гостната и плаче дълго, след това се секне. Ляга на канапето и се опитва да заспи, но проумява, че не е в състояние да се срещне със семейството си тази сутрин. Отива в банята, мие си ръцете, зъбите, гримира се и се облича. Вижда, че Бенджамин още спи. Оставя му бележка на масата и излиза от жилището, за да закуси някъде, преди да отиде до галерията.
Седи дълго и чете в остъкленото кафене на Кунгстредгорден, за да успее да изяде сандвича, който си е взела с кафето. През големия прозорец вижда десетина души да се подготвят за някакво празненство. Розови палатки са опънати пред голяма сцена. Специално ограждение се монтира около рампа за изстрелване на фойерверки. Изведнъж нещо се обърква. Чува се някакво припукване и ракета от фойерверките излита във въздуха. Мъжете се отдръпват, залитайки и си крещят един на друг. Ракетата експлодира с искрящ син блясък върху светлото небе и взривът отеква между фасадите.
7.
Вторник преди обяд, осми декември
На път през болничния коридор, след като бе оставил Бенджамин в училище, Ерик си мисли колко глупаво беше да коментира татуировката на врата на Айда. Така изглеждаше самодоволен и надут в техните очи.
Двама униформени полицаи го пускат да влезе в отделението. Пред стаята, в която лежи Йозеф Ек, вече го чака Юна Лина. Когато вижда Ерик, той се усмихва и му махва, както правят малките деца, като отваря и затваря дланта си.
Ерик спира до него и поглежда към пациента през остъклената врата. Плик с почти черна кръв виси над него. Състоянието му е все по-стабилно, но по всяко време могат да се появят нови кръвоизливи в черния дроб.