Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
— Попитах те нещо. Защо не направи нищо?
Тя го гледа ожесточено. Той продължава да мълчи.
— Идиот — крещи тя.
Момчето започва бавно да се отмества назад. Когато тръгва след него, за да не му даде възможност да избяга, той се спъва и изпуска тестето карти на пода. Промърморва нещо на себе си и се измъква надолу по ескалатора.
Симоне се обръща, за да помогне на малкото момиче, но то е изчезнало. Тича обратно по външния коридор, където магазините са пусти и със загасени светлини, но не вижда нито момичето, нито някое от момчетата. Продължава още малко и внезапно разбира, че стои пред ателието за татуировки. Витрината му е покрита от черна нащърбена филмова лента и голяма картина на Фенрисулвен. Отваря вратата и влиза. В магазина изглежда празно. Навсякъде по стените са окачени снимки на татуировки. Оглежда се и тъкмо се кани да излезе отново, когато чува глас, висок и нервен:
— Нике? Къде си? Кажи нещо.
Една черна драперия се разделя и едно момиче излиза с мобилен телефон на ухото. От кръста нагоре е гола. Няколко фини капки кръв се стичат надолу по шията й. Лицето й е съсредоточено и тревожно.
— Нике — казва момичето настоятелно по телефона си. — Какво се е случило?
Гърдите й са настръхнали, но тя като че не се сеща, че е полугола.
— Мога ли да попитам нещо? — казва Симоне.
Момичето напуска магазина и започва да тича. Симоне я следва към вратата, когато чува глас зад себе си.
— Айда? — вика едно момче с тревожен глас.
Тя се обръща и вижда, че това е Бенджамин.
— Къде е Нике? — пита той.
— Кой?
— Малкият брат на Айда. Той е със забавено развитие. Видя ли го някъде там, навън?
— Не, аз…
— Едър, с черни слънчеви очила.
Симоне бавно се връща в магазина и сяда на един стол.
Айда се връща заедно със своя брат. Той се спира пред вратата, кима с тревожни очи на всичко, което тя му говори, след което си избърсва носа. Момичето влиза вътре, закрива си гърдите с ръка, минава покрай Симоне и Бенджамин, без да ги погледне, и изчезва зад драперията. Симоне успява да види, че шията й е почервеняла, защото тя е татуирала тъмночервена роза до една малка звезда на Давид.
— Какво става? — пита Бенджамин.
— Видях няколко момчета, направо бяха като побъркани, държаха едно момиче над парапета. Малкият брат на Айда просто стоеше там и…
— Каза ли им нещо?
— Те престанаха, когато стигнах до тях, но изглеждаше, че просто им е забавно.
Бенджамин има много притеснен вид, бузите му се зачервяват, погледът му става неспокоен, оглежда се наоколо, като че би искал да побегне.
— Не ми харесва, че си дошъл тук — казва Симоне.
— Мога да правя каквото си искам — отговаря той.
— Прекалено си малък, за да…
— Престани! — прекъсва я той с приглушен глас.
— Какво? И ти ли мислеше да се татуираш?
— Не, не съм имал такова намерение.
— Мисля, че са ужасни тези татуировки по шията и лицето…
— Мамо! — прекъсва я той.
— Грозно е.
— Айда чува какво казваш.
— Макар да смятам…
— Може ли да си тръгнеш? — прекъсва я остро Бенджамин.
Тя го поглежда, мисли си, че не познава този тон на гласа му, но знае, че всъщност тя и Ерик все по-често говорят по един и същ начин.
— Ще дойдеш с мен у дома — казва тя спокойно.
— Ще дойда, ако преди това излезеш — отговаря той.
Симоне напуска магазина и вижда, че Нике е застанал до тъмния прозорец със скръстени на гърдите ръце. Отива при него, опитва се да изглежда добра и му сочи неговите карти Покемон.
— Всички харесват най-много Пикачу — казва тя.
Той кима неопределено.
— Макар че аз повече харесвам Мю — продължава тя.
— Мю ще се научи — казва той внимателно.
— Извинявай, че ти крещях.
— Няма какво да му направят на Уайлорд, никой не може да се справи с него. Той е най-голям.
— Най-голям от всички ли е?
— Да — отговаря момчето сериозно.
Тя вдига една карта, която той е изпуснал.
— Кой е този?
Бенджамин излиза с блеснали очи.
— Арцеус — отговаря Нике и слага картата най-отгоре.
— Изглежда послушен — казва Симоне.
Нике се усмихва широко.