Хипнотизаторът
- Автор: Кеплер Ларш
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хипнотизаторът». Краткое содержание книги:
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.
Лежи по гръб в леглото, устата му е плътно затворена, коремът бързо се надига и отпуска, а пръстите от време на време потрепват.
Нов катетър е поставен в сгъвката на другата му ръка. Сестрата подготвя преливане на морфин. Скоростта, с която се влива системата, е забавена.
— Прав бях, когато казах, че извършителят е започнал от спортното игрище — казва Юна. — Първо е убил бащата, Андерш Ек, после е отишъл в къщата и е убил Лиза, малката дъщеря, помислил е, че е убил и сина, а после е убил и майката, Катя.
— Патологът потвърди ли?
— Да — отговаря Юна.
— Разбирам.
— Така че, ако намерението на извършителя е да унищожи цялото семейство — продължава Юна, — тогава остава само голямата дъщеря, Евелин.
— Ако не е разбрал, че момчето е още живо — казва Ерик.
— Точно така, но ние можем да го защитим.
— Да.
— Трябва да открием извършителя, преди да е станало прекалено късно — казва Юна. — Трябва да чуя какво знае момчето.
— Но аз съм длъжен да преценя какво е най-доброто за пациента.
— Може би най-доброто за него е да не загуби сестра си.
— Аз също съм мислил за това, разбира се, ще погледна пациента още веднъж — казва Ерик. — Но всъщност вече съм убеден, че е прекалено рано.
— Добре — отговаря Юна.
Даниела влиза облечена в елегантно червено палто, движи се с бързи крачки, казва, че трябва да тръгва, и му подава до половината попълнен медицински картон.
— Смятам, че съвсем скоро — обяснява Ерик на Юна, — само след няколко часа, пациентът ще се събуди дотолкова, че да може да се разговаря с него. Но след това… трябва да разберете, чака ни дълъг терапевтичен процес. Един разпит може така да влоши състоянието на момчето, че…
— Ерик, няма значение какво мислим ние — прекъсва го Даниела. — Прокурорът вече е взел решение, смята, че са налице основателни причини.
Ерик се обръща и поглежда въпросително към Юна.
— Значи нямаш нужда от нашето одобрение? — пита той.
— Не — отговаря Юна.
— Какво чакаш?
— Мисля, че Йозеф вече достатъчно се е измъчил — отговаря Юна. — Не искам да го излагам на нещо, което може да му навреди, но същевременно трябва да открия сестра му, преди убиецът да я намери. А момчето вероятно е видяло лицето на похитителя. Ако не ми помогнеш да го разпитам, ще го направя по традиционния начин, но естествено, предпочитам най-добрия подход.
— И кой е той? — пита Ерик.
— Хипноза — отговаря Юна.
Ерик го поглежда, след което бавно казва:
— Дори не ми е разрешено да хипнотизирам…
— Говорих с Аника — казва Даниела.
— Какво каза тя? — пита Ерик и не може да се стърпи да не се усмихне.
— Решението съвсем не е популярно — да позволиш прилагането на хипноза върху нестабилен пациент, който освен това е непълнолетен, но тъй като аз отговарям за пациента, тя остави на мен да направя преценката.
— Наистина ми се иска да избегна това — казва Ерик.
— Защо? — пита Юна.
— Не смятам да го обсъждам, но съм обещал повече да не хипнотизирам, мое решение, което все още мисля за правилно.
— И правилно ли е в този случай? — пита Юна.
— Наистина не знам.
— Направи едно изключение — казва Даниела.
— Хипноза значи — свежда глава Ерик.
— Искам да опиташ веднага щом прецениш, че пациентът е дори малко възприемчив към хипноза — казва Даниела.
— Би било добре и ти да присъстваш — казва Ерик.
— Аз взех решението да се приложи хипноза — обяснява тя. — При условие че ти поемеш отговорността за пациента оттук нататък.
— Значи оставам сам?
Даниела го гледа с уморено лице и казва:
— Работила съм цяла нощ, бях обещала на Тиндра да я придружа до училище, довечера ще се обяснявам с нея, но сега наистина трябва да се прибера вкъщи и да се наспя.
Ерик я гледа как минава по коридора. Червеното палто се развява след нея. Юна поглежда към пациента. Ерик отива до тоалетната, заключва вратата, измива лицето си, издърпва няколко хартиени салфетки и избърсва челото и страните си. Изважда телефона си и се обажда на Симоне, но никой не отговаря. Опитва на домашния номер, изслушва сигналите и съобщението на телефонния секретар. Когато сигналът за записване се включва, вече не знае какво да каже: