Хипнотизаторът

„Като огън, съвсем като огън.“ Това бяха първите думи, произнесени от хипнотизираното момче. Въпреки че раните му бяха животозастрашаващи — бе прободено десетки пъти с нож в лицето, по краката, тялото, гърба, стъпалата, във врата и в тила, — бяха го въвели в дълбока хипноза, с надеждата да видят чрез неговите очи какво се бе случило.
— Опитвам се да премигна — промълви то. — Влизам в кухнята, но нещо не е наред, нещо пращи между столовете и един яркочервен пламък плъзва по пода.
Помощник-полицаят, който го откри сред другите тела в къщата, реши, че е мъртъв. Момчето бе загубило голямо количество кръв, бе изпаднало в шок и бе дошло в съзнание цели седем часа по-късно.
Бе единственият оцелял свидетел и криминален инспектор Юна Лина сметна, че е възможно да даде добро описание на извършителя. Убиецът бе имал намерение да ликвидира всички и най-вероятно не беше се постарал да прикрие лицето си, докато е действал.
Ако останалите обстоятелства не бяха толкова необичайни, никога не би им хрумнало да се обърнат към хипнотизатор.