Джурасик парк & Изгубеният свят

Завръщането

Електрическият двигател бръмчеше и колата се носеше с пълна скорост надолу по тъмния подземен тунел. Караше я Грант, без да сваля крак от педала. По стените на тунела нямаше нищо, но от време на време той виждаше по тавана отдушници, покрити с предпазители срещу дъжда, затова светлината беше слаба. На много места обаче забеляза засъхнали бели животински изпражнения. Явно много животни бяха влизали в тунела.

Лекс, която седеше до него, насочи фенера към задната седалка, където лежеше велоцираптора.

— Защо диша така тежко? — попита тя.

— Защото го улучих с упойваща стрела — отвърна Грант.

— Ще умре ли?

— Надявам се, че не.

— А защо го взехме с нас? — поинтересува се Лекс.

— За да докажем на хората в лагера, че динозаврите наистина се размножават — обясни Грант.

— Откъде знаете, че се размножават?

— Защото този е още малък — каза Грант. — И освен това е мъжки.

— Така ли?

Момиченцето насочи лъча на фенера към велоцираптора и любопитно го заразглежда.

— Да. А сега, ако обичаш, насочи фенера напред. — Грант вдигна ръка и обърна часовника си към нея. — Колко показва?

— Показва… десет и петнайсет.

— Добре.

— Значи ни остават още четирийсет и пет минути, за да се свържем с кораба — намеси се Тим.

— Вече наближаваме — каза Грант. — Според мен сме някъде при сградата за посетители.

Не беше съвсем сигурен, но имаше чувството, че тунелът леко се издига към повърхността и…

— Ау! — възкликна Тим.

Излязоха от тунела с голяма скорост и за миг дневната светлина ги ослепи. Из въздуха се носеше лека мъгла, от която изплуваха неясните очертания на някаква постройка. Грант веднага позна сградата за посетители. Тунелът излизаше точно пред гаража!

— Еха! — зарадва се Лекс. — Успяхме!

Тя нетърпеливо подскачаше на седалката, докато Грант паркираше колата в гаража. Край стената бяха наредени клетки за животните. Оставиха велоцираптора в една от тях с паничка вода и тръгнаха по стълбите към приземния етаж на сградата за посетители.

— Сега ще ям хамбургер! И пържени картофки! И млечен шейк с шоколад! Ура! Няма вече динозаври!

Стигнаха до вратата на фоайето, Грант я отвори и Лекс изненадано млъкна.

Тримата спряха пред входа като заковани.