Среднощният диамант [bg]

Говореше така, както много често досега: ведро и лекомислено. Но ръката, която ме докосна, трепереше. Пресегнах се и я покрих със своята, докато се взирах в него изучаващо. Разчорлена черна коса. Белези. Квадратна челюст. Можеше да се спори дали скоро се беше бръснал. Помислих си за рязкото му държание и хапливия хумор. За куража му пред лицето на опасността. Лоялността, която заявяваше, че не притежава.

— Защото исках нещо просто. Вместо това получих теб. — Стиснах по-здраво ръката му. — И се оказва, че именно от това съм имала нужда.

Той поклати глава. Усетих как бдителността му се усилва, но не се разкайвах за думите си.

— Мирабел…

Рязко потропване по вратата го накара да се отдръпне. Скочи от леглото и успя да навлече панталоните си, докато бързаше към другата стая.

— Стой тук — предупреди ме. Затвори вратата на спалнята, но не докрай. Измъкнах се припряно от леглото и нахлузих долната си риза, надзъртайки през малката пролука между вратата и стената. Грант взе пистолета си, отиде до предната врата и попита кой е там. Беше още по-предпазлив, откакто станахме любовници. Мисля, че очакваше някой ден да се появят Корнелиус или Джаспър.

Не чух отговора от другата страна на вратата, но той я отвори и вътре нахълта Айана. Тя незабавно заговори на баланкуански и последва напрегнат разговор. Не можах да го разбера — този език все още беше загадка за мен — но две думи прозвучаха много ясно: Аделейд и Седрик.

Бутнах вратата на спалнята, отворих я и се втурнах напред:

— Какво става? Какво не е наред?

Айана млъкна насред изречението. Погледна Грант, погледна мен, а после погледна обратно към него. Лицето й потъмня и тя му каза нещо, което не звучеше твърде ласкаво. Той отговори рязко и аз се намесих, преди Айана да успее да реагира.

— Достатъчно! По-късно ще се разправяте. Кажете ми какво е станало с Аделейд и Седрик. И говорете осфридиански.

Айана задържа поглед върху Грант за още няколко секунди, а после бавно се обърна към мен. Отначало заговори сковано, а после се поддаде на важността на разказа си:

— Нещо е станало в Хадисън. Сайлъс се върна и доведе Уорън Дойл и някои от хората му. Задържани са в затвора, а Седрик ще бъде отведен при тях веднага щом е достатъчно добре да пътува. Сайлъс ги открил, докато се биели, и задържал всички. Седрик и Уорън се обвиняват взаимно в нападение.

— Защо Седрик да не е достатъчно добре, за да пътува? — попитах.

— Не знаят кой е започнал сбиването, но знаят кой го е приключил. Седрик е бил превъзхождан по численост и са го надвили, но ще се оправи. А Аделейд е добре… но…

— Но какво? И още ли има? — възкликнах. Исках да отида и да настоя за лодка, която да ме прекара през залива незабавно.