Диамантен меч, дървен меч [bg]

Кан-Торог вдигна вежди. Тави говореше като родена Волна... без да е такава. Воинът премълча, но незабележимо кимна. Джуджето през това време многозначително вдигна рамене.

- Нищо не е загубено, хубавице. Всичко може да се поправи.

- Ха! И как?

- Ами... Питай Каменния престол - усети се Сидри. - Аз съм дребна рибка. Върша си работата, изпълнявам заповеди. И да знам, много не ми се полага - за да не научат враговете тайните ни, ако ме спипат.

Тави го изгледа насмешливо и продължи да обхожда залата.

Барелефите изобразяваха само батални сцени. Разбира се, бяха подбрани само онези моменти от войната, които бяха славни за Подземния народ. Почетно място, наред с превземането на Аела, заемаше и битката при Ледената могила, когато тактиката от щурма на Аела бе дала резултат. Три раздалечени хирда смачкали в страшните си прегръдки разпиляното войнство на Дану. Сражението се превърнало в клане, заловени били хиляди пленници. Следваха няколко барелефа, посветени на тридневната битка на Черния мост над Черната пропаст, когато четиристотин джуджета до последно удържали отбраната на моста. Загинали всички, ала Дану не преминали пропастта, защото пристигнали подкрепления. Накрая бе увековечен подвигът на Вестри, син на Марви, който попаднал в плен, но устоял на изтезания и заклинания, не отворил уста, и с това се прочул... Имаше и други победоносни страници от историята на Подземния народ, ала много по-дребни и не толкова грижливо изсечени.

- Глупци - изрече Тави, след като се върна от обиколката на залата.

- Сили велики, какви глупци са били предците ви.

- Кой, кой - наостри уши Сидри и се ухили хищно.

- И твоите, и Дану! - избухна девойката. - Разорихте си градовете, изтребихте си най-добрите воини. И кой победи? Никой! Хуманусите победиха! И знаеш ли защо, Сидри? Защото са свободни, затова!

- Какви ги плещиш, жено! - възмути се джуджето, повече слисано, отколкото ядосано.

- Ей такива! Доизслушай ме, пък после сам ми кажи какви ги плещя. Елфи, Дану, джуджета, Волни - всички спазваме обреди и традиции.

Клановете на Дану, колената на джуджетата, домовете на елфите, дружините на Волните - всичко е застинало и нерушимо. На един Дану никага няма да му хрумне да си открадне невеста от чужд клан, още по-малко пък от вражи. Това е немислимо, не просто е забранено от правилата, а направо изключено. Никое джудже няма да зареже задълженията си към Каменния престол, да се засели на повърхността и да се заеме със земеделие. Ние, Волните, също никога няма да сменим меча с рало или ковашки чук. Ние общуваме и враждуваме строго според Обичаите, според вековните канони.

Ние не сме гъвкави, Сидри, разбираш ли? Сражавахте се първо с елфите, после с Дану - само за чест и слава. Някога някой някого е погледнал накриво - и край, война до победа! Нали така? А за хуманусите честта е празен звук. Имат поговорка - ръка, която не можеш да отсечеш - целуни я.