Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
А предстоят още по-хубави мигове, помисли той, щом усети тежките стъпки по стълбата към рулевата палуба. Капитанът бе отпратил новия рулеви, за да не пострада след набега на Гарваните. За своя живот не се боеше и ухилен посрещна Селик, който се помъкна към него. На едната му буза изпъкваше синина, на слепоочието му от другата страна се издуваше цицина колкото яйце.
- Да ти подам ли ръка? - стрелна го с весел поглед елфът.
Селик гневно навря лицето си в неговото.
- Не забравяй кому е подчинен този кораб.
- Не забравям - увери го капитанът. - Винаги е бил подчинен на Гилдията Дреч. Вие трябваше само да пазите една жена и дори с това не се справихте. Е, как си с настроението сега?
Селик го награби за ризата.
- Чуй ме, елф - с тези подигравки ще си изпросиш много бав- на смърт. И за себе си, и за целия екипаж. Помни кой разполага с оръжия и магия тук.
Капитанът го изгледа сериозно, но усмивката играеше по устните му.
- Помня.
- Ще продължиш към Орнаут. Кривнеш ли пак от курса, ще навлечеш големи мъки на моряците си.
Капитанът се разсмя.
- Ловецо на вещери, нищичко не си проумял. Нямам никакво намерение да насоча кораба другаде. Орнаут е нашият дом, но вие ще разберете колко сте чужди там. А откакто Ериан не е на кораба, има промяна. Преди ви карах към Орнаут, за да убивате, сега ще ви отведа там, за да умрете.
Макар че умът ѝ още се бореше с пресните спомени за Черните криле, Ериан се труди до края на нощта. Принудителното бездействие ѝ бе дало огромни запаси от мана. Отчаяно копнееше за прегръдката на Дензър, но точно сега друг се нуждаеше много повече от нея.
Костите в таза на Незнайния приличаха на парчета от ваза, изтървана върху камък. Късчетата бяха заседнали в мускули и сухожилия, които постепенно се превръщаха в мъртва плът. Ставата беше като паяжина от пукнатини, не би издържала никакво натоварване. Въпреки дълбокия сън след заклинанието Незнайния сигурно бе изпитвал непоносими болки.
Очите ѝ се насълзяваха, докато откриваше увредените тъкани с леки докосвания на пръстите и със съзнанието си. Изкушаваше се да каже, че и с Телесна цялост нищо не може да бъде възстановено, но как да забрави погледа на Хирад, когато я помоли да помогне? Той дойде да я спаси, нямаше да му се отплати с неблагодарност. Дори не позволи да извадят стрелата от прасеца му, преди да чуе от нея, че ще опита всичко възможно.
Тя създаде формата за Телесна цялост - заклинанието можеше да бъде прилагано по изумително различни начини, но винаги си оставаше твърде трудно за овладяване. Поддържаше се с топлина и ръцете ѝ се сгряваха приятно. Отново започна да прониква в костите на Незнайния и мънички нишки се протягаха да успокоят възпалената плът около тях, насочвани от нейната воля. Ериан обаче не отклоняваше вниманието си от най-лошия проблем.
Използваше маната да освободи парченцата едно по едно, връщаше ги постепенно към горния край на бедрената кост. Преценяваше взаимното разположение на ръбовете им и разгадаваше къде са се намирали. Ако бяха прекалено дребни, измъкваше ги внимателно, за да паднат на окървавения чаршаф. Надяваше се костта да зарасне след време и да запълни дупчиците.
Само че тъкмо времето не стигаше. Нито за миг не можеше да забрави, че скоро ще има още битки. Дордоверците щяха да намерят пътя до Херенденет и тя искаше Незнайния да е сред Гарваните, когато се случи неминуемото.
Телесната цялост съединяваше, пресъздаваше, събираше и изцеляваше. Работата беше бавна, изискваше усърдие и изтощаваше силите. Ериан признаваше, че не може напълно да излекува Незнайния. Ако беше веднага след като са го ранили, щеше да е друго... Тялото си имаше свои, несъвършени пътища за изцеление. Някои от промените бяха необратими. А и много от костните трошки се оказаха безполезни. Магията не беше всесилна.
Незнайния нямаше да бъде същият както преди. От него зависеше как ще се приспособи към новото си състояние.
Хирад се качи при Рен, Илкар и Джевин на рулевата палуба, когато слънцето се спускаше в небето на следващия ден. Още усещаше болката от стрелата, но Дензър поработи усърдно с умерено силен Топъл лек, а елфите имаха целебни мазила, които уталожваха болката. Варваринът очакваше да е оздравял преди отново да стъпят на суша.
И бурята се укроти донякъде, „Слънцето на Калеюс“ не се люшкаше толкова по вълните. Облаците изтъняха, мяркаше се и мъждива слънчева светлина, когато дъждът спираше за малко.
Джевин бе заповядал да вдигнат всички платна и корабът се носеше бързо напред. Изоставаха с няколко часа от „Океански бряст“, но Хирад често забелязваше смътните му очертания на южния хоризонт.