Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Детето на нощта [bg]
Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Детето на нощта [bg]

Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:

Всичко започва с огромна вълна. Надига се нова сила. Тя ще помете от пътя си четирите древни Школи по магия с гигантско отприщване на маната по пътя към завръщане на Единството. Това е силата на самата земя, тя се е въплътила в петгодишната Лиана и момичето може неволно да унищожи Балея. В отчаяния си стремеж да запазят своята власт Школите са готови на всичко, за да обуздаят детето. А ако не успеят - ще го убият. Обзета от страх, майката на Лиана я скрива в далечно убежище на древна сила. Детето потъва в своята Нощ и природните стихии връхлитат Балея. Бащата тръгва да ги търси. Той е Дензър от Гарваните, а майката е Ериан. Но ще съумеят ли дори Гарваните да намерят Лиана? И ако я намерят, какво са длъжни да сторят? Лиана съсипва света, хиляди хора загиват, стотици гинат в битки сред проблясъци от ада... Ще ѝ позволят ли Гарваните да живее? Или в Балея няма място за нов Септерн...
1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 185
Перейти на страницу:

А предстоят още по-хубави мигове, помисли той, щом усети тежките стъпки по стълбата към рулевата палуба. Капитанът бе отпратил новия рулеви, за да не пострада след набега на Гар­ваните. За своя живот не се боеше и ухилен посрещна Селик, който се помъкна към него. На едната му буза изпъкваше си­нина, на слепоочието му от другата страна се издуваше цицина колкото яйце.

- Да ти подам ли ръка? - стрелна го с весел поглед елфът.

Селик гневно навря лицето си в неговото.

- Не забравяй кому е подчинен този кораб.

- Не забравям - увери го капитанът. - Винаги е бил подчи­нен на Гилдията Дреч. Вие трябваше само да пазите една жена и дори с това не се справихте. Е, как си с настроението сега?

Селик го награби за ризата.

- Чуй ме, елф - с тези подигравки ще си изпросиш много бав- на смърт. И за себе си, и за целия екипаж. Помни кой разпола­га с оръжия и магия тук.

Капитанът го изгледа сериозно, но усмивката играеше по ус­тните му.

- Помня.

- Ще продължиш към Орнаут. Кривнеш ли пак от курса, ще навлечеш големи мъки на моряците си.

Капитанът се разсмя.

- Ловецо на вещери, нищичко не си проумял. Нямам никак­во намерение да насоча кораба другаде. Орнаут е нашият дом, но вие ще разберете колко сте чужди там. А откакто Ериан не е на кораба, има промяна. Преди ви карах към Орнаут, за да уби­вате, сега ще ви отведа там, за да умрете.

* * *

Макар че умът ѝ още се бореше с пресните спомени за Чер­ните криле, Ериан се труди до края на нощта. Принудителното бездействие ѝ бе дало огромни запаси от мана. Отчаяно копнее­ше за прегръдката на Дензър, но точно сега друг се нуждаеше много повече от нея.

Костите в таза на Незнайния приличаха на парчета от ваза, изтървана върху камък. Късчетата бяха заседнали в мускули и сухожилия, които постепенно се превръщаха в мъртва плът. Ставата беше като паяжина от пукнатини, не би издържала ни­какво натоварване. Въпреки дълбокия сън след заклинанието Незнайния сигурно бе изпитвал непоносими болки.

Очите ѝ се насълзяваха, докато откриваше увредените тъ­кани с леки докосвания на пръстите и със съзнанието си. Из­кушаваше се да каже, че и с Телесна цялост нищо не може да бъде възстановено, но как да забрави погледа на Хирад, кога­то я помоли да помогне? Той дойде да я спаси, нямаше да му се отплати с неблагодарност. Дори не позволи да извадят стре­лата от прасеца му, преди да чуе от нея, че ще опита всичко възможно.

Тя създаде формата за Телесна цялост - заклинанието мо­жеше да бъде прилагано по изумително различни начини, но винаги си оставаше твърде трудно за овладяване. Поддържа­ше се с топлина и ръцете ѝ се сгряваха приятно. Отново започ­на да прониква в костите на Незнайния и мънички нишки се протягаха да успокоят възпалената плът около тях, насочвани от нейната воля. Ериан обаче не отклоняваше вниманието си от най-лошия проблем.

Използваше маната да освободи парченцата едно по едно, връ­щаше ги постепенно към горния край на бедрената кост. Преце­няваше взаимното разположение на ръбовете им и разгадаваше къде са се намирали. Ако бяха прекалено дребни, измъкваше ги внимателно, за да паднат на окървавения чаршаф. Надяваше се костта да зарасне след време и да запълни дупчиците.

Само че тъкмо времето не стигаше. Нито за миг не можеше да забрави, че скоро ще има още битки. Дордоверците щяха да намерят пътя до Херенденет и тя искаше Незнайния да е сред Гарваните, когато се случи неминуемото.

Телесната цялост съединяваше, пресъздаваше, събираше и изцеляваше. Работата беше бавна, изискваше усърдие и изтощава­ше силите. Ериан признаваше, че не може напълно да излекува Незнайния. Ако беше веднага след като са го ранили, щеше да е друго... Тялото си имаше свои, несъвършени пътища за изцеле­ние. Някои от промените бяха необратими. А и много от костните трошки се оказаха безполезни. Магията не беше всесилна.

Незнайния нямаше да бъде същият както преди. От него за­висеше как ще се приспособи към новото си състояние.

* * *

Хирад се качи при Рен, Илкар и Джевин на рулевата палу­ба, когато слънцето се спускаше в небето на следващия ден. Още усещаше болката от стрелата, но Дензър поработи усърдно с умерено силен Топъл лек, а елфите имаха целебни мазила, ко­ито уталожваха болката. Варваринът очакваше да е оздравял преди отново да стъпят на суша.

И бурята се укроти донякъде, „Слънцето на Калеюс“ не се люш­каше толкова по вълните. Облаците изтъняха, мяркаше се и мъждива слънчева светлина, когато дъждът спираше за малко.

Джевин бе заповядал да вдигнат всички платна и корабът се носеше бързо напред. Изоставаха с няколко часа от „Океански бряст“, но Хирад често забелязваше смътните му очертания на южния хоризонт.

1 ... 142 143 144 145 146 147 148 149 150 ... 185
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)