Детето на нощта [bg]

- Не.

Варваринът замахна отново и противникът с голямо усилие отклони удара.

- Довери ми се. Само не ме губи от поглед. Сега изчезвай.

Отмести се крачка встрани и този път мечът му сряза шията на врага, който се преметна зад борда.

- Още един ще нахрани рибите - изръмжа варваринът. - Кой е следващият?

Чу как безплътните криле на елфа се разпериха зад гърба му.

- Ще ти налетят от двете страни! - извика Илкар отгоре.

Хирад опря гръб в задната стена на каютите. Ловци на ве­щери се прокраднаха покрай релинга, зад тях имаше още, кои­то държаха арбалети.

- Илкар, да не ме изгубиш! - пак се провикна варваринът.

- Хвърли оръжието! - заповяда му някой от враговете.

Хирад се усмихна.

   - Не си познал.

Хвърли се напред и скочи над релинга, протегнал напред ръ­ката с меча. След миг потъна в морето.

Водата го обгърна в смразяващ мрак. Той се изтласка с кра­ка и подаде глава на повърхността. Раната засмъдя от солта. Погледна към небето, но не виждаше нищо. „Океански бряст“ се отдалечаваше мудно, поредната вълна издигна варварина върху вала си. Вятърът свиреше в ушите му, градушка се сипе- ше по главата му. Усещаше се твърде тежък.

Знаеше, че е най-добре да пусне меча и да смъкне куртката, но се заинати. Пак се потопи във водата. Изрита повторно наго­ре, вятърът го лъхна грубо и той побърза да напълни дробовете си с въздух.

- Илкар! - кресна в бурята.

Приятелят стремително се спускаше през градушката.

- Хвани се краката ми и да не си посмял да се пуснеш.

Хирад докопа единия му ботуш и докато магъг се издигаше над водата, започна да се катери по краката му. Успокои се чак когато се хвана здраво за прасците му. Наблизо се мяркаха още два силуета - Ериан и Дензър.

Понечи да се озърне към кораба, питаше се дали маговете от Дордовер ще се опитат да ги догонят, но се сети, че почти неза­бавно са станали недостъпни за погледите им в стихията.

- Успяхме! - изрева варваринът. - По дяволите, успяхме!

Държеше се колкото сили имаше за краката на Илкар и кре­щеше от радост, докато летяха обратно към „Слънцето на Калеюс“.