Политичестки ред и политически упадък [bg]

Новите независими правителства нямат административен опит и допускат огромни политически грешки. Една от най – големите от тях е използването на земеделски маркетингови бордове, които изкуствено понижават цените, изплащани на земеделските производители, разчитайки на погрешната представа, че по този начин ще осигурят капитал за индустриализация. В момент, когато земеделският износ е най – обещаващото средство за икономически растеж, той претърпява внезапен спад в целия регион. Производството на какао в Гана например спада от 560 хил. тона през 1965 г. на 249 хил. тона през 1979 г. в резултат на тези погрешни стимули. Конгоанците поемат експлоатацията на мината „Жекамайнс“, която по това време осигурява 70 на сто от приходите от износ, и отклоняват нейните печалби в специална президентска сметка, пропускайки да инвестират не само в нови мощности, но и за поддръжката на съществуващите операции, като по този начин причиняват срив в производството на мината от 470 хил. тона годишно в кулминационната му точка до само 30 600 тона през 1994 г.

Големият институционален дефицит, който отличава Субсахарска Африка от Източна Азия, не е демокрацията. Макар историята на демокрацията в Африка да е изключително проблемна, като цяло регионът е по – демократичен от Източна Азия през периода 1960 – 2000 г. и не съществува голям дефицит по отношение на върховенството на правото. Много от най – успешните азиатски държави в началото на постколониалния период като Южна Корея, Тайван, Сингапур, Малайзия, Китай и Индонезия са авторитарни държави със сравнително слаба съдебна система, чиито управници могат да заобикалят закона, както пожелаят. Това, което Източна Азия притежава, което на Латинска Америка е необходимо в по – голяма степен и което почти изцяло липсва в Африка, е силна, съгласувана държавност, която да контролира насилието и да провежда разумни от икономическа гледна точка публични политики.