За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Бавната скорост на индийските кораби, изминаващи само една трета от пътя, който изминават гръцките и римските кораби, може да се обясни с опита на съвременното мореплаване. Въпросът е в това, че индийските кораби, направени от тръстика, са измествали по-малко вода от гръцките и римските, направени от дърво и скрепени с желязо.
Тия индийски кораби могат да се сравняват с корабите на някои съвременни народи, чиито пристанища са плитки; такива са венецианските и въобще по-голямата част от италианските пристанища; такива са също и балтийските и холандските пристанища. Корабите, които трябва да излизат и влизат в тях, са с кръгла форма и плоско дъно, докато корабите на другите народи, разполагащи с добри пристанища, са направени с такива дъна, че могат да потъват дълбоко във водата. Благодарение на това устройство корабите от този вид могат да използуват и странични ветрове, докато първите — само попътен вятър. Потъващият дълбоко във водата кораб може да се движи в една и съща посока при различни ветрове; това зависи от съпротивата на водата, която при обратен вятър дава на кораба опора; и от удължената форма на кораба, благодарение на която, обръщайки кормилото, той може да се движи и при страничен вятър, т. е. обръщайки страната си към посоката, откъдето духа вятърът. Но ако корабът има заоблена форма и плоско дъно и следователно малко потъва във водата, той няма вече опора; тогава вятърът гони кораба, който не може да се съпротивява и се движи само по посока на вятъра. Оттук следва, че корабите с кръгла форма и плоско дъно изминават своя път по-бавно, защото:
1) те губят много време в очакване на благоприятен вятър, особено когато се налага да променят посоката си; 2) понеже нямат опорна точка, те не могат да носят толкова платна, колкото носят другите кораби. И ако в наше време, когато мореплаването е толкова усъвършенствувано; когато между занаятите съществува такъв голям обмен; когато чрез изкуството се коригират недостатъците не толкова на природата, колкото на самото изкуство — ако в наше време тия различия се чувствуват така остро, какво да кажем за тях при мореплаването на древните?
Не бих могъл да се разделя с тази тема, без да добавя следното: индийските кораби са били малки, а гръцките и римските с изключение на ония механизми, които са били правени заради тщеславието — по-малки от нашите. Но колкото един кораб е по-малък, толкова по-голяма е опасността за него при силни бури. Буря, която потапя малкия кораб, може силно да разклати големия. Колкото едно тяло надминава по обем друго, толкова неговата повърхност е по-малка от повърхността на другото тяло, от което следва, че по-малкият кораб има и по-малка вместимост, или — което е едно и също — че при него разликата между повърхността му и тежестта, която може да носи, е по-голяма, отколкото при големия кораб. Известно е, че според една почти общоприета практика корабите се товарят така, че тежестта на товара да бъде наполовина по-малка от тежестта на водата, която би могла да се вмести в кораба. Така, ако корабът може да побере 800 тона вода, неговият товар ще бъде 400 тона; корабът, който побира 400 тона вода, ще може да поеме 200 тона товар. Следователно обемът на първия кораб се отнася към тежестта на товара, както 8 към 4; обемът на втория, както 4 към 2. Ако предположим, че повърхността на по-големия кораб се отнася към повърхността на по-малкия, както 8 към 6, тогава повърхността на последния ще се отнася към товара, както 6 към 2, докато повърхността на първия към неговия товар само както 8 към 4; и понеже вятърът и вълните действуват само на повърхността, по-големият кораб чрез своята тежест ще окаже по-голяма съпротива на техния напор, отколкото по-малкият.
Глава VII
За търговията на гърците
Най-древните гърци са били всички пирати. Минос, който е властвувал над морето, просто е имал може би най-големия успех сред всички разбойници; неговото царство се е ограничавало с околностите около острова му. Но когато гърците станали силни като народ, атиняните постигнали истинско владичество над морето; защото този търговски и победоносен народ е предписвал закони на най-могъщия монарх по това време и е разрушавал морските сили на Сирия, Кипър и Финикия.
Необходимо е да се спра на това владичество на атиняните над морето. «Атина — казва Ксенофонт— господствува над морето; но тъй като Атика се намира на материка, враговете я опустошават, докато нейните войски извършват далечни походи. Високопоставените оставят земите си на разорение и запазват имуществата си на някакъв остров; простият народ, който не притежава никаква земя, живее, без да се безпокои за каквото и да е. Но ако атиняните обитаваха някакъв остров и освен това господствуваха над морето, те, бидейки господари на морето, щяха да имат силата да вредят на другите, без някой да може да вреди на тях.» Ще рече човек, че Ксенофонт е имал пред вид Англия.