Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Той имаше идеята да пленят и разпитат Руито. Ако бяха постъпили така, сега нямаше да има за какво да се тревожи. Ала ученият бе успял да ги надхитри. В нощта, когато Вирч нанесе своя удар, той бе сложил отрова във вечерята на домочадието си и те всички бяха заспали. За да не се събудят никога повече. Руито им се беше изплъзнал.
Шин-шините бяха изключително своенравни и неподатливи на чуждо влияние същества, обаче бе абсолютно наложително да не останат нито оцелели, нито някакви доказателства. Човешките убийци не бяха достатъчно надеждни. Маската трябваше да бъде върната, без някой да се изкуши да я използва междувременно, а и демоните не говореха — никой не можеше да направи връзката между него и тях. Използването на подобни създания си беше доста рисковано, дори и за Чаросплетник от неговия калибър; шин-шините обаче бяха демони от по-нисък ранг, не толкова силни като другите, и се бяха разпространили, когато вещерските камъни бяха започнали да покваряват земята. За тях силата на вещерските камъни беше като благословия и когато настъпи времето, бяха доволни да направят онова, за което Вирч ги беше помолил. Не че нещата бяха толкова прости — комуникацията с демоните, както и с всички останали духове, беше тромава и несигурна, влияеше се от най-различни впечатления и неясни емоции. Без свързващата роля на вещерските камъни Вирч едва ли щеше да постигне нещо.
После бе дошъл денят, в който родът Макаима срещна своята гибел. Нещата обаче не се бяха развили както трябва.
Той знаеше, че има хиляда причини да не се притеснява за това и само една, заради която си заслужаваше да се тревожи. Маската бе изчезнала.
Шин-шините бяха неспособни да определят кой беше успял да се измъкне; техните умове бяха доста по-различни от човешките. Възприятията им не се основаваха толкова на зрението, колкото на безплътните следи от миризми и аури, които никой бозайник не бе в състояние да възприеме. Това ги правеше идеалните следотърсачи, но и същевременно ги ограничаваше. Те не можеха да различат хората според външния им вид, както хората не могат да различат една чайка сред милиони други чайки. Когато Върховният Чаросплетник бе поискал да разбере кой се бе изплъзнал от лапите им, те му дадоха такива идентификатори, които не означаваха нищо за него. Старецът изобщо не беше доволен.
Кой бе взел Маската продължаваше да е загадка за него, ала поне бе успял да разбере, че са двама души. Телата в къщата се бяха превърнали в овъглени, почернели скелети — по никакъв начин не можеше да се разбере тяхната самоличност — а и домът разполагаше с достатъчно слуги, за да ги обърка още повече. Поне шин-шините бяха успели да открият трупа на Руито, преди къщата да изгори до основи, което все пак беше някакво облекчение. Маската обаче беше големият проблем. Следата ги бе отвела до Аксками, ала градът не беше място за демоните и дори шин-шините не се осмеляваха да пристъпят в точи човешки мравуняк. Там я изгубиха.
Да, хиляда причини да не се тревожи. Какви бяха шансовете тези неизвестни лица да разберат какво притежават, как и къде да го използват? Най-вероятно вече бяха продали Маската на някой театрален снабдител, чиито алчни очи блестяха, докато купуваше онова, което собствениците смятаха просто за изящно произведение на изкуството? Безброй варианти препускаха в главата на Вирч, ала само един от тях се връщаше непрестанно при него.
Ами ако бяха разбрали какво представлява Маската и я използваха за своите цели?
Това нямаше никакво значение, изведнъж си каза той. Само след броени дни, най-много до седмица и нещо, челюстите на капана, който бе заложил около Императорската цитадела, щяха да щракнат и да се затворят. Надигаше се една нова сила, която щеше да управлява в съгласие с Чаросплетниците, вместо да стои над тях. Невиждан до този момент съюз, в който Вещерите щяха да бъдат истинската власт, скрита зад трона.
Техният час идеше.
Двадесет и седма глава
— Първата стъпка — изрече спокойно Кайлин. — Първата стъпка е най-важната. И най-опасната.