Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Нужната стая! — извика Хари, пляскайки се по челото с учебника по Отвари за Напреднали. Хърмаяни и Рон го зяпнаха — Ето къде се е промъквал! Там той прави… каквото и да прави! И се обзалагам, че за това изчезва от картата — като се замисля, никога не съм виждал Нужната стая там!
— Може би пакостниците не са знаели, че стаята е там. — каза Рон.
— Мисля, че е част от магията на стаята. — каза Хърмаяни. — ако имаш нужда да е неоткриваема, тя ще стане такава.
— Доби, успя ли да видиш какво прави Малфой? — попита Хари нетърпеливо.
— Не, Хари Потър, това е невъзможно. — отговори Доби.
— Не, не е. — каза Хари — Малфой успя да проникне в нашата щаб квартира миналата година, така че и аз ще успея да го шпионирам, няма проблем.
— Не мисля, че ще успееш, Хари. — бавно каза Хърмаяни. — Малфой знаеше как точно използвахме стаята, заради глупавата Мариета, която проговори. Той искаше стаята да стане щаб квартирата на ДА, така че тя стана. Но ти не знаеш каква става стаята, когато Малфой влезе вътре, така че не знаеш в какво да я помолиш да се превърне.
— Трябва да има начин. — упорстваше Хари. — Справил си се чудесно, Доби.
— Крийчър също се е справил добре. — любезно добави Хърмаяни, но Крийчър далеч не изглеждаше благодарен, стоеше в страни и зяпаше тавана:
— Мътнорододът говори на Крийчър, Крийчър ще се прави че не може да чуе…
— Ох, изчезвай. — изсъска му Хари и Крийчър се поклони за последен път и изчезна. — Ти също върви да се наспиш, Доби.
— Благодаря, Хари Потър, сър! — щастливо изписка Доби и също изчезна.
— Мисля, че вече е по-добре? — ентусиазирано каза Хари, като се обърна към Рон и Хърмаяни. — Вече знаем какво прави Малфой! Можем да го сгащим!
— Да, чудесно е. — каза Рон с гробовен глас, докато се опитваше да попие мастилото от това, което доскоро беше почти довършееното му съчинение. Хърмаяни го придърпа и започна да изсмуква мастилото с пръчицата си.
— Но какво значеше, че ходи там с различни ученици? — попита Хърмаяни. — Колко човека знаят за това? Не мисля, че доверява на много хора какво прави…
— Да, това е странно. — каза Хари — Чух го да казва на Краб, че не е негова работа какво прави… така че какво е казал на всички тези… на всички тези… — гласът на Хари заглъхна, докато се вглеждаше в огъня. — Ама че съм глупав — добави той тихо — Очевидно е, не е ли така? Имаше голямо котле долу в подземието… Сигурно си е пресипал малко по време на този урок…
— Пресипал си е какво?
— Многоликова отвара. Откраднал е малко от Многоликовата отвара, която Слагхорн ни показа по време на първия ни урок… Няма много ученици, които стоят да пазят Малфой… само Краб и Гойл, както обикновено… Да, така всичко се получава! — каза Хари, като стана и се доближи до камината — Те са толкова глупави, че правят каквото им е наредил, дори когато не иска да им каже какво точно става, но той не иска да бъдат виждани да се мотаят около Нужната стая, така че ги кара да взимат Преобразяващата отвара, за да ги направи да изглеждат като други хора… Тези две момичета, които видях, когато пропусна мача по куидич …ха! са били Краб и Гойл!
— Да не би да искаш да кажеш, — промърмори задавено Хърмаяни, — че малкото момиче, чийто стъкленици поправих…?
— Да, разбира се! — високо каза Хари. — Разбира се! Малфой е бил вътре в стаята по това време и тя, какво говоря — той, е изпуснал стъклениците, за да предупреди Малфой да не излиза докато има някой навън! И това малко момиче, което изпусна жабешкия камък също! Минавали сме покрай него толкова пъти без да го разберем!
— Той кара Краб и Гойл да се трансформират в момичета? — все още не вярваше Рон. — Небеса, нищо чудно, че не изглеждат особено щастливи напоследък. Изненадан съм, че не са го пратили по дяволите.
— Те не биха го направили, особено ако той им е показал своята Черен знак. — каза Хари.
— Хммм… този Черен знак, за който ние не знаем дори дали съществува. — скептично каза Хърмаяни, навивайки подсушеното съчинение на Рон, преди да му се случи още нещо и му го подаде.
— Ще видим. — уверено каза Хари.
— Да, ще. — каза Хърмаяни, изправяйки се на крака. — Но, Хари, преди да си се развълнувал прекалено, все още не смятам, че ще успееш да влезеш в Нужната стая, без да знаеш какво има там на първо време. И мисля, че не трябва да забравяш, — тя наметна чантата на работо си и го погледна със сериозно изражение, — че сега трябва да се концентрираш върху взимането на този спомен от Слагхорн. Лека нощ.