Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Алена коленичи до него и положи главата му в скута си.
— Успокой се, мили мой! — говореше му нежно тя.
Ръцете му сграбчиха яката на наметката й и я притеглиха надолу към лицето му. Той зарови лице в гърдите й, опитвайки се с върховно усилие да преодолее нечовешката болка.
— Проклета кранта! — процеди през зъби той. — Този крак едва ли ще се оправи!
— Не се движи, мили! Ще отида да доведа помощ. — Тя го положи криво ляво върху наметалото си и вече искаше да тръгне, трепереща от студ, когато Коул я задържа. От болката лицето му беше изкривено и неузнаваемо.
— Съжалявам за това, което казах, Алена! — прошепна той, докато нова вълна от болки пронизваше тялото му. — Веднъж вече те бях изгубил. Не бих могъл да го понеса втори път! А на Брегър нямам никакво доверие. Той прелъсти Роберта, направи й дете, а после я изпрати при оная вещица, за да го махне.
Внезапно Алена разбра защо Коул се държеше така с Брегър. Той смяташе, че приятелят му е виновен за нещастието с Роберта. Но тя не можеше да повярва, че Брегър Дарви е способен на такава долна постъпка. Очите й се напълниха със сълзи:
— Колко пъти да ти казвам, глупав янки, че аз не съм Роберта — тъжно му отвърна тя.
— Никога вече няма да те сравнявам с нея — обеща Коул и се опита да разтегне устните си в усмивка.
— Тогава потърпи малко и почакай да доведа помощ — прошепна тя и погали нежно студената му буза. — Нашият син ще има най-големите сини очи на света и те никога няма да ти позволят да се усъмниш в моята вярност и в моята любов.
— Нашата дъщеря — поправи я Коул и изчака известно време, докато новият пристъп на болка малко отшумя. След това продължи: — Искам да имам дъщеря с нослето и устата на майка си.
Алена се усмихна трогната. След кратка целувка тя стана и се запрепъва през снега към коня на Брегър.
Щом видя къщата, тя помаха на чакащия Брегър и извика с всичка сила:
— Съберете прислугата! Коул е ранен!
После обърна коня и се върна при Коул. Малко по-късно запъхтеният Брегър дотича, следван от пълна кола мъже. Те внимателно повдигнаха господаря си и го положиха в колата, но когато потеглиха с леко поклащане, той загуби съзнание от силните болки.
— Така е по-добре за него — установи Брегър с професионален тон. — Сега можем да караме по-бързо, преди този студ да го е убил.
Брегър изпрати един от мъжете да донесе лекарската му чанта и освободи другите с благодарствени думи. Само Оли и Саул останаха при тях.
Когато колата стигна до къщата, тримата мъже отнесоха грижливо Коул в спалнята му. Докато по молба на доктор Дарви Ани носеше кани с гореща вода, мисис Гарт се появи с няколко бутилки бренди.
Брегър настоя Алена да напусне стаята, докато трае операцията. Само Саул остана да му помага. Затворена в предишната си спалня, младата жена тревожно крачеше напред назад и кършеше ръце от страх и безпокойство. Времето течеше отвратително бавно и този час й се стори цяла вечност. Вече се свечеряваше, когато вратата на банята най-сетне се отвори и Брегър се появи изтощен. В ръцете си държеше сгъната кърпа.
— Счупването е чисто. Операцията мина без усложнения — съобщи той безстрастно.
— Но защо беше толкова дълга? — попита уплашена Алена.
Брегър въртеше и обръщаше кърпата в ръцете си, усмихвайки се доволно.
— Това счупване сигурно е най-доброто нещо, което можеше да се случи на дебелоглавото магаре.
Той бавно разгърна кърпата. В нея лежеше едно леко нащърбено, извито парче метал, почти черно на цвят.
— Осмелих се и малко почовърках в крака на Коул. Счупването беше освободило парчето граната. Може би ще му липсва, но все пак без него положително ще му е по-добре.
— Но ще оздравее ли напълно? — настояваше Алена.
Брегър сви устни и кимна предпазливо.
— Ако не се появи някакво възпаление, Коул ще има много по-малко проблеми с крака си, отколкото преди.
Той извади едно малко шишенце от лекарската си чанта.
— Това е лауданум. Давайте му по няколко капки, когато болката стане прекалено силна. Знам, че мрази опиатите, но все пак така ще може да си почива от време на време, а кракът му има нужда именно от почивка.
Алена го последва надолу по стълбата.
— Ще дойдете ли утре пак?