Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Ааа! — изрева като див звяр Роксана. Оглушителният звук отекна из цялата околност и наруши спокойствието на гнездящите в близост птици, които се разлетяха панически във всички посоки с тревожни крясъци. Сподиряна от шума на пърхащите им криле, Роксана се завъртя и забърза към брега на реката, откъдето беше дошла.
Гейдж почака да чуе плясъка на греблата на бащината й лодка и едва тогава излезе от водата. На брега той бързо нахлузи панталоните си, взе ботушите си в ръка и се прибра в къщата бос. Когато влезе тихо в дома си, видя, че Шимейн е облякла халата си и притиска здраво с една ръка краищата му плътно затворени. В другата си ръка носеше кофа с гореща вода. Забързана към новата баня, тя го поздрави с трепереща усмивка. Зъбите й тракаха от студ.
— Ако мми поммогнеш да ппреннеса воддата, ще можжем дда се сттоплим по-бърззо.
— Аз ще я пренеса — каза Гейдж и захвърли ботушите си настрана. — Ти по-добре стой до огъня, докато напълня ваната.
Съпругата му се спря и го изгледа така, сякаш гледаше луд.
— Нне ти ли е сттудено?
На устните му трепна усмивка.
— Свикнал съм — сви рамене той. — Може би и ти не си толкова премръзнала, Шимейн. Може би просто си разстроена.
— Роксана наистина успя да ме разстрои! — сърдито кимна Шимейн. — Ама че нахалство! Да си мисли, че мога да й повярвам! — Гневът й обаче бързо се стопи, за да отстъпи място на болезнен срам. В очите й блеснаха сълзи. Опита се да запази самообладание, но когато съпругът й пристъпи към нея и я взе в обятията си, тя избухна в ридания, заровила лице в гърдите му. — Аз се опозорих! Опозорих и теб, Гейдж! Позволих на тази жена да ме предизвика и да ме накара да забравя всичко, на което са ме учили, цялото си благоприличие и почтеност! Сега вече Роксана със сигурност ме смята за пачавра!
— Ха! — възкликна Гейдж, вдигна лицето й и се взря в насълзените й очи. — Какво те разстрои всъщност, Шимейн? Обвиненията на Роксана срещу мен или това, че се прибра в къщи чисто гола?
По бузите й се търкулнаха нови сълзи.
— Ужасно много ли те притесних?
— За бога, жено! Как можеш да си помислиш такова нещо?! — разсмя се от сърце съпругът й. — Та аз едва не закукуригах от възторг! — Той я притисна към гърдите си и положи буза върху наведената й глава. — Шимейн, не разбираш ли какво изпитах, когато ми показа, че ми имаш доверие? Сякаш небесното царство разтвори вратите си пред мен и ме окъпа в райския си блясък! Да, любов моя, почувствах се като владетел, възвърнал кралството си след дълги години на изгнание и мъки. Радостта ми бе неизмерима. Не можех дори да си представя, че няма да обърнеш внимание на злостните обвинения на Роксана. Направо съм зашеметен… и мъничко учуден от вярата ти в мен.
Шимейн остана изненадана от реакцията му. След като бе изпитала на свой гръб ужаса от това да бъдеш несправедливо обвинен и да няма кой да прояви достатъчно състрадание и човечност към теб, тя прекрасно разбираше неговия отчаян копнеж някой да му вярва и да му се доверява. Внезапно осъзна, че е престанала да трепери, вдигна поглед към съпруга си и се изкикоти.
— Наистина бях ужасно безсрамна, нали?
Гейдж също се засмя и я притисна до сърцето си.
— Ужасно, любов моя.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
С връщането на Андрю Гейдж и Шимейн постепенно заживяха като истинско семейство и, макар да намираше за малко необичаен факта, че Шимейн вече нощува в спалнята на баща му, момчето охотно я прие за заместничка на майка си, която едва си спомняше. От време на време в детското му съзнание изплуваше смътният образ на едно любящо лице, обрамчено от дълги, светли коси, с които пръстчетата му толкова обичаха да си играят, докато майка му го люлееше в скута си и му пееше с нежен глас. Друг, много по-мрачен спомен тревожеше сънищата му нощем. Виждаше как баща му го оставя разплакан в люлката, за да се върне, понесъл на ръце безжизненото тяло на същата тази красива жена. Виждаше как от бледите й устни се стича тънка алена струйка. Дори сега, след толкова много време, това натрапчиво видение често го караше да се буди с плач и отчаяно да копнее баща му или Шимейн да го уверят, че всичко е наред.
Новата му майка също му пееше, а когато го преследваха кошмари, идваше да го утеши и приспи. Дори го вземаше при себе си в леглото, облягаше главата му на рамото си и му тананикаше приспивни песни, сгушена заедно с него в прегръдките на баща му, докато най-после сънят затвореше клепките му. Сетне, малко по-късно, Андрю усещаше как баща му го отнася обратно в собственото му легло, където прекарваше остатъка от нощта в спокоен сън.