Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Още в първите дни след сватбата стаята на Андрю беше окончателно отделена от спалнята на родителите си със стена, в която оставиха малка врата. На отсрещната стена пък бе избита друга врата, която осигуряваше на момчето пряк достъп до салона и до останалата част от къщата. Така шумовете и приглушените гласове от спалнята на възрастните нямаше повече да тревожат Андрю, и в същото време баща му и новата му майка щяха да се радват на по-голямо уединение.
Новата врата обаче не беше в състояние напълно да предотврати опасността от внезапно нахлуване на момчето в стаята на родителите му. Това им стана ясно една нощ, когато Андрю, подгонен от спешна нужда да отиде до тоалетната, се събуди и изприпка при тях. Момчето така и не разбра защо баща му се метна като ужилен в далечния край на леглото, нито защо и двамата с Шимейн припряно се завиха почти презглава. Когато баща му стовари тежко глава върху възглавницата и изръмжа приглушено, то реши, че вероятно го боли стомах. Но внезапният им смях окончателно го обърка. Не знаеше какво толкова е сторил, но във всеки случай трябваше веднага да го изведат навън, защото вече едва се сдържаше.
Оттогава на сетне всяка нощ оставяха в стаята му малко нощно гърне и му казваха да го използва, ако се наложи. Скоро от външната страна на вратата се появи и резе. Така Андрю вече не можеше да нахълтва при родителите си без предупреждение и да вижда неща, които не биваше да вижда.
От Нюпорт Нюз до тях достигна мълвата, че Роксана се е заела да изпълни заканата си, но че до този момент никой от жителите на градчето не е обърнал внимание на приказките на старата мома, въпреки усилията й да хвърли вината за смъртта на Виктория върху Гейдж. Повечето хора смятаха, че след като е била отхвърлена за втори път от мъжа, по когото въздишаше вече близо десет години, Роксана търси по-скоро отмъщение, отколкото разкриване на истината. Пък и тези приказки им бяха дошли до гуша, след като през изминалата година госпожа Петикоум бе прекарала по-голямата част от времето си в съчиняване на теории за инцидента с Виктория и в опити да обвини за него Гейдж Торнтън и да очерни името му. Дори старата клюкарка вече не се осмеляваше да подкрепи открито Роксана, защото се боеше от укорите на онези, които бяха заявили, че нито един нормален човек не би повярвал на старата мома.
Минаха няколко седмици, но никой не дойде да арестува Гейдж и той, както и съпругата му, си отдъхнаха с облекчение. В сравнително спокойното им ежедневие обаче настъпи неочаквана промяна. За тяхна изненада в дома им започнаха да прииждат посетители от града и да носят на Шимейн малки подаръци в знак на приятелство, сякаш за да й покажат, че я приемат и че биха искали да се сближат с нея. Този обрат в отношението на хората към нея се дължеше предимно на упоритостта на Кели Тейт, Хана Фийлдс и Маргарет Макгий, които неуморно и разгорещено възхваляваха достойнствата на новата си приятелка, обяснявайки на всички, че Шимейн е благородна дама и че е била осъдена несправедливо.
Все пак животът на младата госпожа Торнтън не беше съвсем идиличен. Тя започна да подозира, че Джейкъб Потс се е възстановил от раняването си и че отново се навърта наоколо. Всеки път, щом излезеше от къщи, имаше чувството, че някой я наблюдава откъм горския гъсталак. Гейдж постоянно претърсваше района, но не откриваше нищо повече от някоя и друга прясно скършена клонка или наскоро стъпкани прогнили листа по земята, а това можеше да бъде дело не само на човек, но и на елен или друго животно. Въпреки това Шимейн не можеше да се отърве от злокобните си предчувствия и от предпазливост започна да носи със себе си пушка винаги, когато излизаше навън — независимо дали за да играе с Андрю, да пере на потока или да върши някаква друга работа. Искаше да е подготвена за най-лошото. Така или иначе не губеше нищо, ако страховете й бяха само плод на въображението й. Но ако Потс наистина бе нейде наоколо, тя трябваше да го спре, преди да е сторил зло на нея или на някого от семейството й. Междувременно двамата с Гейдж възобновиха уроците по стрелба и скоро увереността и точността на Шимейн се подобриха дотолкова, че тя вече не изпитваше никакво колебание да използва оръжието, ако се наложи, и то да го използва добре.
Макар да прикриваше от младата си съпруга своята загриженост, Гейдж непрекъснато беше нащрек. Всяка сутрин и всеки следобед той или някой от работниците му обикаляха гората на кон или пеша, за да дирят следи от натрапника или дори самия него. Никой от тях обаче не беше опитен следотърсач. Забелязваха само онова, което бе очевидно, а то беше твърде малко. Ако Потс наистина се криеше сред дърветата, то го правеше много предпазливо.