През дебрите на Балкана

Жените се разкрещяха от ужас. Куршумът ми бе пронизал враната и тя мигновено бе умряла. Птицата лежеше под дървото, без да мърда.

— Какво направи, ефенди! — извика турчинът. — Това може да ти струва отиването в рая!

— Тичай натам! — отговорих му аз. — Запуши всички отвори на птицата, за да не може да излезе духът й! Така към труповете на духовете, които искаш да ми покажеш, ще се прибави още един. Що за глупави хора сте?

Халеф скочи от коня си и донесе враната. Беше пълна с насекоми. Той показа това на турчина и жените и каза:

— Щом мюбарекът не може да отърве от въшките духовете, които му служат, значи не умее абсолютно нищо. Засрамете се! Чували ли сте някога за дух, който има въшки? Къде има написано подобно нещо? Да не би в книгите на християните? Колкото пъти Пророкът е говорил за духове, никога не е споменавал, че трябва да бъдат чистени.

Доказателството, че враната не е дух, беше както кратко, така и странно, но по-бързо оказа необходимото въздействие, отколкото това би могла да направи някоя дълга реч.

Тримата вярващи в духовете човеци се спогледаха, поклатиха глави, после погледнаха към враната и накрая турчинът ми каза:

— Ефенди, ти на какво мнение си? Може ли един дух да има въшки?

— Не.

— Но това е лош дух.

— Кой е най-лошият?

— Сатаната.

— Правилно! Сега ми кажи, дали Пророкът или някой от неговите последователи учи, че Сатаната е бил измъчван от въшки.

— Наистина никъде не е писано подобно нещо. А и насекомите сигурно щяха да изгорят, като идат с него в ада.

— Ти направи много остроумно откритие. Сега сам си отговори на въпроса.

Тази сама по себе си смешна случка беше за нас от много по-голямо значение, отколкото си мислех. Обитателите на намиращите се зад нас колиби бяха видели всичко и по-късно научих, че новината се е разпространила из града със светкавична бързина.

Една от птиците на тайнствения светец е била убита от един чужденец, който после си тръгнал оттам здрав и читав. Това беше нечувано.

Който не познава суеверията по онези места, смята подобно нещо за невероятно. Към това се прибавяше и респектът, който Мюбарек бе успял да изгради към себе си. Всичко, свързано с неговата личност, беше недосегаемо за останалите.

Доказателството на Халеф бе подействало. Жените, а също и турчинът се чувстваха успокоени. Билкарката дори нямаше достатъчно време да мисли за смъртта на враната. Думите, които й бе казал старецът, бяха много по-важни за нея. Като гръцка християнка тя беше под влиянието на своя поп, а човек трябва да познава свещениците отвъд Балкана, за да знае какво означава това.

Тези духовни господари се набират от низшите слоеве на обществото и получават обучение, което не се заключава в нищо друго, освен че се научават да искат всичко. Какво би могло да е тогава положението на ония, чиито души са поверени на такива хора!

От поведението на бедната нещастна жена се виждаше, че тя е напълно смазана от вестта за мъките на мъжа й в ада, които очакват и нея, и децата й.