През дебрите на Балкана

Това беше значи прочутият «светец», когото Аллах бе благословил с толкова тайни и чудни дарби.

Мина край нас като някой далай-лама, за когото другите човешки същества са толкова презрени създания, че дори погледът му не можеше да спре върху тях. Не знам защо, но ми се стори, че и него вече бях виждал някъде, и то при неприятни за мен обстоятелства. Такова чувство се надигна у мен.

Предположението ми, че той няма да ни обърне абсолютно никакво внимание, беше погрешно. Вече беше отминал няколко крачки, но внезапно се обърна и ни измери с острия си поглед. После се чу хъркащ глас:

— Небатия!

Билкарката трепна.

— Небатия! Ела тук!

Той посочи с показалец земята пред себе си, почти както се вика куче, което ще бъде бито.

Жената бавно и страхливо се приближи към него. Погледът му заплашително се насочи върху нея, толкова остро, сякаш искаше да я прободе.

— Откога е мъртъв мъжът ти? — попита я той.

— От три години.

— Молиш ли се за неговата душа?

— Всеки ден.

— Той не беше привърженик на прославения Пророк, чието име е прекалено свещено, за да го назова пред ушите ти. Той беше насър, изповядваше друга вяра. Беше от християните, които сами не знаят в какво вярват, защото са разцепени на много секти и се карат помежду си. Но милостивият Пророк реши да пуска и тях в по-долните отделения на небето. Твоят мъж обаче се пържи в огъня на ада!

Изглежда, той очакваше отговор, но жената мълчеше.

— Чу ли? — попита той.

— Да — отвърна жената тихо.

— Вярваш ли, че е така? Тя мълчеше.

— Трябва да вярваш, защото самият аз го видях. Тази нощ Ангелът на Аллах ме взе от земята и ме възвиси при блаженствата. Дълбоко под мен се намираше адът с горящите пропасти. Вътре, сред многото други, видях и твоя мъж. Беше прикован към една скала с окови. Адски насекоми хапеха тялото му, а пламъци ближеха лицето му. Чух го как реве от болка. Видя, че се нося високо над него, и ме помоли да ти кажа, че коловете, забити близо до неговата скала, са определени за теб и котилото ти.

Той млъкна. Жената плачеше.

С най-голямо удоволствие бих съборил негодника с един юмрук на земята, но продължих да стоя спокойно. Ръката на Халеф вече държеше дръжката на камшика, а погледът му кръстосваше между мен и светеца. Трябваше само леко да кимна с глава и дребният хаджия здравата щеше да наложи прочутия мъж.

— И още нещо — продължи той. — Ходила си в полицията, нали? Жената сведе глава.

— Трябвало да ти възстановя щетите. Трябвало да ти дам пари, че синът ти се мотае в жилището ми. Направи още веднъж нещо подобно, и ще ти изпратя всички нощни духове да те измъчват, докато предадеш невярната си душа. Запомни го!

Той се обърна и тръгна.

— Аллах иллях! — изскърца със зъби Халеф. — Ефенди, ти човек ли си?

— Мисля, че да.