През дебрите на Балкана

— Скъпа Нохуда, искам да ти кажа, че съм дошъл тук заради едно страдание на главата. А именно…

— Страдание на главата ли? — прекъсна ме тя бързо. — Господарю, съвсем правилно и много добре си постъпил, като си дошъл тук! Да знаеш само колко много и различни глави, хиляди, много хиляди глави са намерили тук лечение от…

Сега жребецът подскочи към нея, така че тя отново млъкна. Аз обясних:

— Главоболието ми е толкова лошо, че дори слушането на човешки гласове ми причинява големи страдания. Затова имай добрината да говориш само тогава, като те питам. По лицето ти виждам, че в гърдите ти има нежна и състрадателна душа, затова мисля, че ще изпълниш молбата ми.

Изглежда, бях успял, защото тя постави двете ръце върху сърцето си и с приглушен глас отговори:

— Вярно е, господарю. Ще мълча, въпреки че вече почти съм в гроба. Ще отговарям само на въпросите ти. Разбра, че имам нежно и добро сърце. Не бива бедната ти глава да страда заради мен.

Дребният хаджия направи безкрайно сърдита физиономия, което ставаше само в случай, че е необходимо да събере всичките си сили, за да потисне смеха си. Видях, че и другите полагаха големи усилия да го сдържат.

— Първо искам да ме извиниш, че ви попречих, скъпа Нохуда. Водехте някакъв много важен разговор. За какво ставаше дума?

Очите й отново гневно блеснаха. Струваше ми се, че пак ще избухне, затова посегнах към главата си с болезнен жест.

— Не се страхувай, господарю! — каза тя тихо. — Няма да започвам отново кавгата, само ще ти кажа, че говорехме за това. Тя посочи към глиненото гърне.

— Какво е то?

— Гърнето ми за каша.

— Нима то ти трябва тук, на извора?

— Трябва ми, и то много!

— За какво използваш топлата вода?

— За какво ли? Вардур генджленме. (Тя подмладява.)

— Ах, така ли? Искаш да се подмладиш? Но ти нямаш нужда.

— Мислиш ли? Много си добър. Защо и мъжът ми не беше на това мнение! Знаеш, че името ми означава «грах». Но той много отдавна ме нарича само «стара шушулка». Не е ли обидно?

— Може би не го казва със зъл умисъл. Сигурно смята думата за гальовна.

— О, не! Познавам го много добре. Той е варварин, безцеремонен човек, невнимателен тиранин… Хванах се за главата.

— Имаш право — каза тя. — Не бива да говоря високо. Но аз искам и ще му докажа, че не съм стара шушулка. Затова всеки ден идвам тук и мажа лицето си с тинята на красотата. Не беше лесно човек да се сдържи сериозен. Отговорих:

— Много мъдро постъпваш. Но как се приготвя тази тиня?

— Намачкват се розови листа и се варят с брашно и вода, докато се получи каша. После тя се донася тук, размесва се с равна част от утайката на този извор, след което се намазва лицето. Помага, помага със сигурност!

— Наистина ли?

— Да! Нито една брадавица, белег, бръчка или гънка могат да устоят на тази каша. Прочута е в цялата страна. Затова се ядосах, че това момиче ми събори гърнето. Но както ти правилно забеляза, имам нежна душа, затова си премълчах и ще й простя за невниманието.