Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Джеймс я прегърна и я притисна до гърдите си.
— Трябва да се махнеш оттук.
— Няма — твърдо заяви Гамина. — А и не мога. Устройството е изчерпало силата си. Най-доброто, което можех да направя, бе да се добера до пазара край стената, после го хвърлих някъде в калта. Дойдох дотук пеш. — Прегърна го по-силно и му прошепна: — Ти не можеш да живееш без този проклет град, но трябва да знаеш, че аз пък не мога да живея без теб.
Той мълчаливо я притисна до себе си. След почти петдесет години брак знаеше, че не може да спечели нито един спор с нея. Намерението му беше да напусне града последен и ако съдбата реши — да загине заедно с Крондор. Мислеше, че ще е за нейно добро — откакто бяха съставили плана за победа над врага постоянно се бореше с мисълта за ужасната цена, която трябваше да платят гражданите на столицата на принца. За тях не можеше да има ранно предупреждение, нито организирана евакуация, защото ако врагът решеше, че в града няма да има плячка и храна, щеше да го подмине. Нещо повече, врагът трябваше да помисли, че главните сили на кралската армия са унищожени в Крондор.
Джеймс трудно можеше да понесе представата да изостави толкова много хора, всичко, което беше съставяло живота му, и да умре, когато можеше да поживее още. Сигурно беше и от страха от духовете на онези, които трябваше да платят крайната цена, за да може той да спечели време за Кралството. Не знаеше. Знаеше само, че когато дойдеше моментът този град да загине — градът на принц Арута да загине, — то и той щеше да загине с него. Но сега трябваше да напусне, защото знаеше, че Гамина няма да тръгне без него.
— Това е жена ти, така ли?
— Това е единствената жена, която съм обичал, Лизли. — Обърна се към нея и се усмихна.
Очите й се разшириха и тя попита:
— Брат ти? Чувала съм за теб, но не знаех как изглеждаш — каза Гамина. Погледна единия, после другия и добави: — Та то е очевидно.
Джеймс й махна да седне.
— Чакай да ти разправя за времето, когато за пръв път се запознах с този приятел… Всички все се опитваха да се сбият с мен, защото ме взимаха за него.
Лизли се засмя.
— Хубава история.
Джеймс започна разказа си за странната задача, на която го беше изпратил принц Арута с приятеля му Локлир. Гамина знаеше историята не по-зле от самия него, тъй като я беше слушала безброй пъти, но се отпусна до мъжа си, положи глава на рамото му и го остави да я разкаже. Войниците и крадците, криещи се в сумрака, щяха да се отвлекат за малко от ужасната съдба, която ги чакаше, и пак за малко щяха да послушат за по-добри времена, когато героите бяха побеждавали, а силите на злото бяха съкрушавани. Освен това, както каза Лизли, историята наистина беше добра.
Калис бдеше. Вътре в Камъка на живота имаше нещо. Забелязал го бе минути след като Пъг отмести Камъка на живота във времето, за да могат да го видят. Усещаше енергия вътре в него и след като се беше взирал с часове вече си вярваше, че я вижда.
След като прекратяха своите мистични уроци, спътниците на Оракула щяха да приближат и някои от тях щяха да останат да бдят с него известно време. Деляха храната си с него, макар да не помнеше какво точно ядяха. Цялото му внимание беше заето с огромната гема.
Той се отпусна и остави ума си да блуждае; от време на време го спохождаха мигновено проблясващи образи. Виждаше хора, които много приличаха на баща му, виждаше и разни други неща: събития, случващи се по места, невъзможно отдалечени оттук, създания и живи същества от други времена. И зърваше смътни очертания на сили, движещи се зад тези образи, и те бяха съвсем неустоими.
Часовете се проточиха в дни и Калис изгуби представа за времето — потъваше все по-дълбоко и по-дълбоко в загадката на Камъка на живота.
Ерик извика няколко заповеди и хората му започнаха организираното отстъпление. Врагът бе на по-малко от половин миля надолу по пътя, с цялата си мощ, а от Грейлок беше дошла вестта, че следващата отбранителна позиция е подсигурена.
Ерик беше решил, че най-добрият начин да се спечели време в замяна на изгубеното след бързото падане на Крондор е като го прави ден за ден, вместо да се мъчи да задържи първия опорен пункт още три седмици. Първоначалният боен план изискваше от тях да задържат първата отбранителна позиция седем дни; Ерик я бе удържал цели девет.
Оставаха още седем отбранителни опорни пункта, докато стигнат планините при прохода за Даркмоор, и ако можеше да добави по още три-четири дни на всяка позиция, щяха да си възвърнат голяма част от времето, което бяха изгубили. Но не беше оптимист за реализирането на целта — планът за защитата на Запада предвиждаше най-северната и най-южната позиция да останат несъкрушими, докато центърът на Ерик бе най-„меката“ отбрана, отстъпваща, за да подмами врага. Северният и южният фланг трябваше да притиснат като във фуния врага в центъра, поставяйки ядрото на армията на Изумрудената кралица на Кралския път, разтегнато на пет мили от авангарда до тила. Проблемът при този план бе в това, че с всеки изминал ден срещу позицията на Ерик щяха да бъдат хвърляни все повече вражески войници.