Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Целият му живот бе лъжа, основана на благородни афоризми, в които знаеше, че не вярва. Да я остави да си тръгне. Да я остави да намери собствения си път. Да я остави да притежава цял свят с разширяващи се хоризонти, пълен с хора, които могат да й дадат много — много повече от него. Да я остави да си намери сродна душа — някоя, необременена със слабостта, която тегнеше върху неговия живот. Дори само изброяването на кухите правила, определяли поведението му, му спестяваше изправянето пред окончателната истина.
Страхът го владееше. Правеше го безполезен. Всяко негово действие можеше да стане причина да го отблъснат, затова предпочиташе да не избира, да се отпусне по течението; да вярва, че конфликтите, трудностите и душевните борби сами ще се уталожат с времето. Цял живот бе правил така. Резултатът беше загуба.
Твърде късно проумяваше това, което трябваше винаги да е знаел: че животът му с Дебора е бавно образуващ се гоблен, в който тя държи конеца, създава шарките и бавно се слива с материята. Заминаването й бе за Сейнт Джеймс форма на смърт. Само че след нея му остана не спокойствието и празнотата на смъртта, а безкрайният адски огън на отмъщението, резултат от достойния му за презрение страх. Годините бяха изминали, без да й каже, че я обича. Сърцето му пърхаше в нейно присъствие, но не можеше да изрече думите. Сега можеше само да бъде благодарен, че тя и Линли смятат след сватбата да започнат нов живот в Корнуол. Ако изчезнеше от средата му, останалата част от живота му щеше да бъде поне поносима.
Той обърна главата си на възглавницата и погледна към светещите червени цифри на часовника. Три и десет. Беше безполезно да се мъчи да заспи. Поне можеше да си го признае. Светна лампата.
Купчината снимки още лежеше на масичката до леглото, където Дебора ги беше оставила преди два часа. Сейнт Джеймс ги вдигна, като знаеше много добре, че по този начин нарочно бяга от себе си — още една проява на малодушие, заради която щеше да се презира призори. Той започна да ги разглежда, отдалечавайки се от своя потънал в руини свят, сякаш това действие можеше да заличи думите на Дебора; сякаш знанието, че някога го е желала, не късаше сърцето му.
Вгледа се апатично в трупа, в обезобразената му част, в положението му на пода до канапето. Огледа и нещата, разпръснати из цялата стая: писма и пликове, моливи и химикалки, тетрадки и папки, парчета изписана хартия, катурнатите на пода прибори за камина, включения компютър и черните дискети, разпилени по бюрото. След това се взря по-внимателно в трупа и видя блясъка на нещо сребърно — може би монета, — полускрито под бедрото му; банкнотата от пет лири с едно откъснато ъгълче, която лежеше захвърлена на пода до ръката му; над него полицата над камината, където си беше ударил главата; отдясно огнището, към което беше паднал. Сейнт Джеймс разглеждаше настойчиво снимките, търсейки нещо, което не би могъл да различи от пръв поглед: компютъра, дискетите, папките, тетрадките, парите, полицата над камината. Но мислеше само за Дебора.
Накрая се отказа от играта и призна, че няма да има нито сън, нито спокойствие, нито дори възможност да се поразсее. Можеше само да направи часовете до зазоряване малко по-поносими. Посегна към патериците, стана от леглото, навлече халата, завърза тромаво колана му и се отправи към вратата. В кабинета имаше бренди. Не за пръв път щеше да търси забрава в него. Той заслиза по стълбите.
Вратата на кабинета беше открехната. Сейнт Джеймс я бутна и тя се отдръпна безшумно навътре. Мека танцуваща светлина — нещо между златисто и мътнорозово — идваше от двете свещи, които обикновено стояха над камината, но сега бяха поставени пред огнището една до друга. Обгърнала коленете си, Дебора седеше на отоманката и наблюдаваше пламъчетата им. Когато я видя, Сейнт Джеймс понечи да се оттегли. Помисли си да го направи. Но не се помръдна.
Тя погледна към вратата и бързо извърна очи, когато видя, че е той.
— Не можах да заспя — рече ненужно Дебора, сякаш трябваше да дава обяснение за присъствието си в кабинета, по чехли и халат, в три сутринта. — Не знам защо. Би трябвало да съм изтощена. Чувствам се изтощена. Но не можах да заспя. Твърде много вълнения ми се събраха през последните няколко дни.