Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Какво търсиш тук, глупаче? С Гуин къде ли не те търсихме! — Наведох се, вдигнах я, гушнах я и я целунах нежно по бузката.
— Изгубих си куклата — отвърна най-невинно. — Мислех, че е паднала зад завесата. — И погледна надолу, чудейки се какво по-убедително обяснение да даде. — Но я няма.
— Значи, куклата си загуби, а? — кимнах с подозрение.
Тя кимна тъжно.
— И коя кукла по-точно?
— Една Барби — отвърна с изненадваща бързина. — Дето най си я обичам.
— А случайно малко да шпионираше, докато беше тук?
Първоначално не ми отговори, само набързо огледа стаята дали някой не ни подслушва. После с издайнически глас заразправя: — Ония момичета си показват циците, тати! Виж! — И посочи с ръка полуголите момичета.
— Добре, миличко — рекох и бутнах ръката й надолу. — Не е прилично да сочиш.
И докато се чудех как да продължа, тя попита:
— А те защо си показват циците пред хората?
Умрях от ужас. Как може тези момичета да излагат детето ми на подобни гледки? (Те са виновни, естествено, не аз.) Нямат ли поне капка благоприличие?
— Французойки са — рекох нехайно. — А във Франция момичетата си махат горнищата, когато отидат на плаж. — Все пак имаше някаква истина в думите ми.
— Така ли? — попита учудено тя.
— Точно така, миличко — кимнах убедително. — Такъв им е обичаят.
Чандлър пак огледа замислено, със свити устни момичетата. После отново ме погледна и каза:
— Ама ние не сме във Франция, тати, а в Америка.
Направо ме уби! Ама че умно дете! Още на крехка шестгодишна възраст успява да долови кое поведение е непристойно. Ако имам късмет, няма да го спомене пред майка си.
— Напълно си права — рекох. — Намираме се в Америка, но, изглежда, французойките са забравили. — И пак я целунах по бузката. Хайде да се разходим по плажа. По пътя ще се отбием и ще им напомним.
— Добре — рече щастливо тя. — Аз ще им го напомня.
Още с излизането ни на терасата успях да изпреваря Чандлър.
— Окей — провикнах се към разцицорената двойка, докато минавахме покрай тях с Чандлър. — Щом сте на гости в нашата страна, сте длъжни да ходите с горнища! Пък като се върнете в Сен Тропе, ходете както си искате!
Засмяха се и вдигнаха палци в смисъл „ясно!“
А Чандлър каза:
— Циците им са големи, като на мама!
— Така е — съгласих се. Щото ходят на един и същ пластичен хирург. — Но според мен трябва да се преструваш, че никога не си ги виждала. — По-добре го разкажи след време, като станеш неуравновесена тийнейджърка, на бъдещия си терапист, докато се мъчиш да проумееш лудостта, на която те е излагал баща ти, бъдещият затворник, в последните дни на свободата си.
При тази мисъл се наведох към невинната си дъщеричка и й казах:
— Хайде, ела да те занеса до плажа, глупаво пате!
Тя скочи в обятията ми и отидохме с дъщеря ми да се радваме на последните ни съвместни дни на Медоу Лейн.
По улиците на Манхатън можеше и да е задух, но тук, на брега на океана, човек се чувстваше съвсем добре. Сякаш нещо бе изсмукало от въздуха и последната му капчица влажност и го бе заменила с атмосферна маса, толкова приятна и вдъхновяваща, сякаш бе дар от всевишния. Докато вървяхме, хванати за ръка с Чандлър по ръба на водата, имах чувството, че най-сетне съм овладял лудостта, която представляваше животът ми. От време на време покрай нас минаваше някоя двойка на средна възраст или някой случаен спортуващ. Усмихваха ни се одобрително, усмихвах им се и аз.
Исках толкова много неща да й кажа на Чандлър, но и много, които съзнавах, че не бива да й доверявам — за допуснатите от мен грешки, за това как алчността и дрогата насмалко не ме бяха съсипали докрай — но всичко трябваше да изчака още много години, докато стане достатъчно голяма да го разбере. Затова през този ден си говорихме само за прости неща — за мидите по плажа, за десетките пясъчни замъци, които бяхме построили през годините, за всички тунели, които се канехме да прокопаем чак до отсрещната страна на Земята, но ни се налагаше да се откажем, когато само след метър-два започваше да избива вода. И изведнъж буквално ми изкара въздуха с думите:
— Познай какво, тати? Сестрите ми пристигат утре в града. — След което продължи да върви напред.