Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Това поне предстоеше да се промени!

Намеренията ми бяха още същия следобед да направя със съгласието на една от страните най-инкриминиращия запис на разговор в историята не само на Плейнвю, но и на Манхатън, на Ню Джърси, на цялото Източно крайбрежие на САЩ, че и на целия свят.

Налагаше се обаче да започнем с общоприетите любезности. След размяната на поздравления отведох Готвача в едно малко фоайе с кожен диван и два фотьойла с цвят на бича кръв около масичка за кафе от месинг и стъкло. Докато сядахме на дивана, Готвача отбеляза:

— Не знаех, че още го ползваш тоя офис!

— Сърце не ми даде да го затворя — рекох нехайно. — Явно съм сантиментална натура. — И му се усмихнах мило. Той, както си му е редът, се беше изтупал в безупречен светлосив делови костюм и карирана червена вратовръзка. Аз бях в по-ежедневно облекло: изрязани до над коленете дънки и бяла тениска с якичка, които много умело прикриваха щита и меча ми.

— Ама мястото си го бива — усмихна ми се и Готвача. — Винаги ми е харесвало.

Наблюдавах с ледено безразличие, докато Готвача оглеждаше офиса. Навремето присъствието му — гордостта, с която демонстрираше плешивината си, квадратната челюст, гърбавият нос, заразителната усмивка — ми действаше успокоително. Но на мен и Графинята ми беше действала по същия начин, нали така? А къде е тя сега? И къде е Дейв Биъл? И къде е онова копеле Елиът Лавин? Всички са предатели — и мъже, и жени. От какъв зор тогава да изпитвам угризения? Безсмислено е. Абсолютно безсмислено!

— Така е — съгласих се с усмивка. — Та какво става с теб? Как са жената, децата, замахът ти със стика за голф… — и така нататък, нищо незначещи приказки в продължение на няколко минути.

Всъщност изобщо не бяха незначещи, тъй като исках да му внуша индиректно две много важни идеи. Първо, че съм в прекрасно настроение и че с всеки изминал ден се чувствам все по-добре. И второ, че след като разреша правните си проблеми, пред мен се отваря едно светло бъдеще, и то с участието на Готвача в качеството му на мой приятел, душеприказчик и съветник. Поведението ми излъчваше спокойствието и сигурността на човек, който подхожда към проблемите със сила и чест.

След няколко минути уж неволно насочих разговора към съдебното ми дело.

— Явно най-изгодният за мен вариант ще е да се призная предварително за виновен, защото, ако се стигне до съдебен процес, ще ми го наврат много яко! — И свих рамене. — Всяко отделно обвинение за пране на пари ще ми донесе по десет години, а те са общо пет на брой. А ако се призная за виновен, то ще е единствено по обвинението за измама с ценни книжа, за което се полага далеч по-малко затвор.

— На колко се предполага да те осъдят? — кимна Готвача.

— Според Грег — на шест години, но това е преди да приспаднат сроковете за добро поведение, за участието в дезинтоксикационната програма и шестте месеца в центъра за временно настаняване на излекувани наркомани — което дава ефективна присъда от около три години. А такъв срок мога да издържа и на челна стойка.