Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Чандлър — отвърна с тънко гласче дъщеря ми и я зачаках да премине в настъпление с нещо от рода на „Пак ли тъпа блондинка?“ или „Тати вече си има приятелка и постоянно й изневерява!“. Тя обаче каза само: „Много хубава коса имаш, Юлия!“ — при което всички се разсмяхме.
— Много си сладка, Чандлър — отвърна Юлия, после се обърна към Ина и заговори като картечница на руски. Гласът й бе нежен и галещ, бих казал дори — мелодичен, но единствената дума, която успях да доловя, бе „красавица“.
Побъбрихме още минута-две, но Чандлър взе да не я свърта. И понеже се ужасявах да не изстреля поредната си отровна мъдрост по посока на Юлия, реших да се оттегля, като се извиних с усмивка и намигване.
На сбогуване им казах:
— Чувствайте се като у дома си. — При което Юлия мило се усмихна и благодари. Ина обаче нито се усмихна, нито обели дума. Само кимна еднократно, все едно „Ама, разбира се!“. По нейната си логика тя беше си свършила задачата похвално. Пристигнала бе на „Медоу Лейн“ с дарове, а това сега й даваше право да поглъща всичко, което видеше.
Колкото и грозна да беше Ина, никога нямаше да предположа колко полезна щеше да се окаже. Късно вечерта, след като Графинята прибра децата и купонът взе да стихва, Ина предложи останалите последни римляни — общо осем на брой — да отидем на кино в Ийстхамптън.
Сторила ми се в началото разумна, идеята й се превърна в прекрасна за нула време, още преди да бяхме минали портала.
— Дай да се качим при Джордан — изръмжа Ина. — После ще се върнем да си вземем колата.
— Чудесна идея! — съгласих се моментално аз и се оказах прав.
В лудницата едва бяхме успели да разменим по някоя дума с Юлия. А поради ужасния й акцент, за да водим някакъв смислен разговор, трябваше да сме на тишина, без нищо да ни разсейва. Единственият проблем бе в това, че сега Ина щеше да се тропоса на задната ми седалка.
Но тя пак ме изпревари с един ход.
В мига, в който Юлия седна на предната седалка на мерцедеса ми, Ина изръмжа:
— Пишка ми се. Вие вървете, ще се видим в киното. — След което се завъртя на дебелата си мазолеста пета и се запъти към стълбите.
Петнадесет минути по-късно, сами в мерцедеса, се движехме по широк междуселски път по посока на Ийстхамптън. В осем вечерта в неделя движението бе предимно в обратната посока, така че поддържах доста висока скорост. Стъклата бяха свалени и сладкото ухание на парфюма й се смесваше фантастично със земните миризми на сено и бор.
Хвърлях й сегиз-тогиз по някое око, без да откъсвам поглед от пътя, дали пък няма да я видя случайно от някой лош ъгъл. Оказа се, че такъв няма. Изглеждаше безупречна, особено с дългите си голи крака, които бе преметнала един връз друг. И с ходилото си правеше нещо страхотно секси — оставяше десния си сандал да виси от върха на пръстите и бавно поклащаше нагоре-надолу крака си. Едва успявах да следя пътя.
— И как се почувства, след като спечели онзи конкурс? — опитах се да надвикам насрещния вятър. — Изцяло ли се промени животът ти?
— Да — отвърна Юлия, — навън много красиво.
Моля? Въпросът ми визираше доста необичайния факт, че Юлия Суханова бе първата, последната и комай единствената „Мис Съветски съюз“. Империята на злото бе вече изхвърлена на бунището при останалите рухнали империи — Рим, Третия райх, Османската империя и Тутанкамоновия Египет — така че в бъдеще щеше да има само „Мис Русия“.
Оказа се обаче, че „Мис Съветски съюз“ е далеч по-зле с английския, отколкото бях предполагал. Налагаше се да поопростя нещата.
— Да — рекох, — прекрасна нощ за разходка с кола.
— Да — отвърна тя, — започва довечера в девет часа.
Какво…?
— А, киното имаш предвид, нали?
— Да — рече, — много обича кино.
Киното, казах си на ум. Тия рускини няма ли да се научат да членуват най-после? Какво му е толкова трудното? Няма значение. При такава разкошна миска, кой ще ти гледа езиковата й подготовка! Реших да сменя темата:
— Ина дали ще дойде после?
Това поне го разбра.
— Няма начини — рече. — Тя си е такава… все гледа… как се казва на английски… да е сваха.
— Да те сватоса ли? — подсказах.
— Да! Да! — възкликна затруднената с чуждия език миска.
Усмихнах се и кимнах, сякаш току-що бях покорил Еверест. И окуражен от успеха си, пресегнах се през облегалката между двете седалки и грабнах ръката на „Мис Съветски съюз“.