Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Ти провери ли към тенис корта?
— Да — рекох моментално, — навсякъде гледах, но никъде я няма.
Беше неделя следобед, купонът се вихреше с пълна сила. Навън, от другата страна на стената витрина, петдесетина-шестдесет души — от които познавах малцина, а още по-малко на брой ме вълнуваха — се веселяха на задната ми веранда с ищаха на рок звезди и поглъщаха и последните останки от рушащата се бивша моя империя. Повечето бяха млади жени — високи, източени красавици — и всички до една изглеждаха съвсем безгрижни.
Точно в този момент нещо привлече окото ми: цици — два чифта, много млади, безупречни във всяко отношение. Единият чифт принадлежеше на гъвкава блондинка с главозамайващи къдрици; другият — на добре оформена брюнетка с разкошна чуплива грива, която стигаше чак до цепката на задника й. Танцуваха и се кефеха; друсаха сладките си дупенца с обърнати към небето длани, сякаш наистина вдигаха покрива във въздуха.
— Виждаш ли какво става, Гуин? — поклатих мрачно глава по посока на двете мацки с цици, които отказваха да се съобразят със земното притегляне. — Не е редно да са без сутиени, докато децата ми са у дома. Просто не бива.
— Май са пияни — кимна тъжно Гуин.
— Не са пияни, Гуин, а са надрусани, най-вероятно с екстази. Виж ги как се отъркват една о друга. Това е първият признак.
Гуин кимна безмълвно.
Продължих да оглеждам верандата с невярващ поглед. Божичко! Ама кои са всичките тези хора? Ядат храната ми, пият виното ми, къпят се в басейна ми, излежават се в Картъровото дакуди и… нов пристъп на паника! Картър!
Втурнах се в стаята за телевизия и го заварих жив и здрав. Лежеше си на дивана и гледаше някакво видео. И беше облечен като мен, в син найлонов бански, без риза. Имаше напълно доволен вид, положил глава в скута на някакво младо момиче. Блондинка, на не повече от двадесет. При това разкошна. Носеше небесносини бикини с големината на връв за хвърчило. Цепката на бюста й беше нещо страхотно. Някой, най-вероятно самата тя, бе намалил осветлението. Сега гъделичкаше Картър по гърба, докато той с едно око се кефеше на поредния епизод на „Пауър Рейнджърс“.
— Картър Джеймс — запитах го разтревожено, — виждал ли си сестра си?
Продължи да гледа, без да ми обърне внимание. Момичето обаче ме погледна и ми хвърли хилядаватова манекенска усмивка.
— Ууу! — рече, докато навиваше на пръста си русите къдрици на Картър. — Такъв сладур е синът ти! Идва ми жив да го изям!
Усмихнах й се мило.
— Знам. Страхотно красив е — съгласих се, — но в момента търся дъщеря си. Случайно да си я виждала някъде?
— Съжалявам, но не съм — поклати притеснено глава блондинката. После изведнъж се оживи: — Но мога да ти помогна, ако искаш! — И сви устни като златна рибка.
Изгледах я за секунда с мрачни мисли в главата си.
— Няма нужда — рекох. — Но би ли наглеждала сина ми, ако обичаш? Никак не ми се ще да ги изгубя и двамата едновременно.
Нова хилядаватова усмивка:
— О, с най-голямо удоволствие! Но го пази да не му открадна миглите! — И сведе поглед към Картър. — Нали ще ми дадеш да ти открадна миглите, Картър?
Не й обърна внимание.
— Картър! — повиших глас. — Виждал ли си сестра си?
И на мен не ми обърна внимание.
Новата му бавачка започна да го гали по бузката:
— Каррртъррр — почти пропя, — не бива да мълчиш, когато тати те пита нещо!
Без да отмести погледа си и на милиметър от екрана, Картър заскимтя:
— Не вииииждаш ли, че гледам!
Бавачката ме изгледа и сви рамене:
— Каза, че гледа.
Поклатих невярващо глава и се върнах във всекидневната. Огледах се. Само непознати лица с хилядаватови манекенски усмивки. Направо ме потискаха. Имах чувството, че съм в Римската империя точно преди да рухне. Скоро всичко наоколо ми ще изчезне, с изключение на къщата, която ще е руините, а…
Ето я! Забелязах подозрителна издатина под една от стигащите от тавана до пода завеси на витрината. Втренчих се за миг и видях с облекчение как издатината се претвори в очертанията на моето палаво шестгодишно момиченце. Надникна зад завесата. Тя беше — дъщеря ми. Коленичила по бели бикини с поглед, вперен към терасата. Проследих го… точно до двете момичета без горнища!
— Чандлър! — скастрих я. — Какво правиш тук?
Погледна ме с учудено и смутено изражение. Разкошните, наследени от майка й сини очи станаха големи колкото панички. Разтвори за миг уста, сякаш да каже нещо, но само сви устни и се загледа пак в полуголите момичета.