Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Паркирах под голям явор, на няколко метра встрани от шосето, изключих двигателя и угасих светлините. Радиото едва се чуваше, но КГБ-то се пресегна и го изгаси, за всеки случай. После се обърна към мен и каза:
— Аз… разбира… английски. Но не чува добре, когато вятър — вятърът — духа. И мислех ти каза „налучвам“ — слага лук — защото ти днес прави лучена гарнитура.
— Няма значение — отвърнах с усмивка. — Английският ти е далеч по-добър от моя руски.
— Да — промълви, извърна лицето си към мен и се облегна на вратата, скръстила ръце под гърдите си. Върху мини-тениската си бе облякла бял памучен трикотажен пуловер с дълбоко изрязано деколте с две биета — едното тъмночервено, другото горскозелено — от ония едновремешни колежански пуловери, които се виждат по старите снимки на тенисисти. Вдигнатите нагоре ръкави разкриваха прекрасните й гъвкави китки и много скъп, макар и тънък и скромен на вид часовник с розова кожена каишка и перленобял циферблат. Русите й коси ми напомняха за царевична свила. Спускаха се от двете страни върху гърдите й, оформяйки рамка за ангелското й лице.
Ама тя изобщо няма вид на агентка на КГБ, рекох си. Поех дълбоко въздух, вгледах се във воднистите сини очи на КГБ-то и мило й се усмихнах. И неволно я сравних с Графинята. Приличаха си в ред отношения: синеоки блондинки с широки рамене, но грацилна костна система, със съвършени пропорции както над, така и под кръста. И двете обичаха да заемат онази царствена поза като на готова да изскочи на арената мажоретка — дръпнати назад рамене, разтворени колене и навирено дупе — която винаги ме е побърквала.
— Много си красива — рекох на КГБ-то, без да се съобразявам с последната си мисъл.
— Да — рече уморено тя. — Красавица, красавица… Това знам — и поклати глава, за да ми покаже колко й е досадно, един вид: „Това вече съм го чувала хиляди пъти. Вземи да измислиш нещо по-интересно“. После се засмя и каза:
— И ти много сладък, като истински руски мъж! Знаеш?
— Не те разбирам — поклатих глава и се усмихнах.
Посочи с брадичка гривната около глезена ми.
— Краде пари — намигна ми, — като истински руснак! — И чува, много откраднал!
Исусе милостиви! Типично по руски! Вярно, не беше най-подходящият момент да напомня на КГБ, че изобщо не съм откраднал колкото трябва — и че по тази причина следващото лято вече няма да живея на Медоу Лейн. Като му дойде времето, и това ще научат, рекох си.
— Да — кимнах с насилена усмивка, — но никак не се гордея с това.
— Кога отива в затвор? — попита.
— Няма да е скоро — промълвих. — След около четири години. Не знам със сигурност.
— А жена?
— В развод сме — закимах енергично.
— Тя хубава? — запита тъжно Юлия.
— Да — отрони се от устата ми. — И ми роди две чудесни деца. За което вероятно винаги ще я обичам, нали разбираш?
— Още обича?
— Не — поклатих глава, после свих рамене. — Известно време си мислех, че я обичам, но ми се струва, че… — И спрях да потърся думи, които КГБ-то да разбере. Макар, честно казано, и самият аз да не бях наясно какви точно са чувствата ми спрямо Графинята. Едновременно я и обичах, и мразех. Вероятно така и ще си остана. Но в едно бях сигурен: единственият начин да забравиш една жена е да се влюбиш в друга. — … По-точно обичах мисълта, че я обичам. Защото всъщност бях престанал да я обичам. Прекалено много лоши неща се случиха. Прекалено много болка си причинихме. Разбираш ли какво се мъча да ти кажа? — изгледах КГБ-то в очите.
— Да — отвърна ми мигновено. — Разбира. Често случва. — Отклони за малко поглед, сякаш се зарея из мислите си. — Знаеш? Аз вече девет години тук. — И поклати невярващо глава. — Можеш представи? Сигурно трябва вече говори по-добре, но никога няма американски приятели. Само руски.
Кимнах с разбиране — повече, отколкото КГБ-то можеше да си представи. До този момент бях срещал само два вида рускини: онези, които прегръщат Америка, и онези, които я ненавиждат. Първите правят всичко по силите си да се приобщят към американския начин на живот: изучават езика, излизат с американци, ядат американско ядене и по някое време добиват американско гражданство.
Втората група са тяхна пълна противоположност: отказват да се натурализират. Пазят съветското си минало така, както куче пази кокал. Живеят сред руснаци, работят сред руснаци, срещат се единствено с руснаци и отказват да овладеят английския език. Явно жадуват за славната съветска империя от близкото минало, когато светът се възхищаваше на уникалността на първия изкуствен спътник, на смелостта на Юрий Гагарин и на желязната воля на Хрушчов. Съветският съюз бе на гребена на вълната и светът трепереше пред Варшавския договор, Берлинската стена и кубинската ракетна криза.