Залавянето на Вълка от Уолстрийт

След като пристигнала в Америка, Юлия имала срещи с Нанси Рейгън, Джордж Буш, „Мис САЩ“, телевизионни водещи, най-видните фигури на хайлайфа, рок звезди, общественици и дипломати. Пътувала навсякъде, прерязвала ленти, гастролирала като водеща на телевизионни игри и навсякъде се явявала горда представителка на Родината.

И изведнъж Съветският съюз паднал от политическата сцена.

И Юлия станала непобедената кралица на красотата на една вече несъществуваща свръхсила. Гордият навремето Съветски съюз се превърнал в банкрутирала държава, която ще описват в учебниците по история като провалил се експеримент в областта на псевдоикономиката и корумпираната идеология. По тази причина Юлия решила да остане в САЩ и да стане модел. А по онова време Ина била единствената рускоговоряща кадровичка в модната индустрия, та взела Юлия под крилото си.

Останали бяха само два въпроса, които ме безпокояха по отношение на Юлия. Първо, съществуваше някой си Игор, който бил смътно свързан с Юлия и тайно я следял; и второ, Юлия се оказа агент на КГБ, а Игор — неин пряк началник. Колкото и фантасмагорично да звучеше, не можех да пренебрегна факта, че двамата поначало са пристигнали тук именно под опеката на съветското правителство.

Та ето ме и мен сега, пет часа след като бях научил горното, на път за Ийстхамптън с агентка на КГБ и с ужасния Игор, който се спотайва някъде из сенките. Игор, реших в един момент, е най-малката ми грижа.

— Всъщност — обърнах се към кралицата на красотата — тире — агент на КГБ, — нищо лошо нямах предвид. А че само трябва да знаеш къде да ровиш, нали ме разбираш? Сигурен съм, че и ти знаеш, нали? — И намигнах закачливо на КГБ-то. — А аз просто налучквам по-добре от другите.

КГБ-то ми се усмихна с явно разбиране:

— Да, ти много хубаво готви.

— Да готвя ли? За какво готвене говориш?

— Нали каза „налучва“ — отвърна КГБ-то, явно проспала повечето часове по английски в тайната школа на КГБ. — Ти днес прави лучена гарнитура за скара.

— Не, не „налучвам“ — избухнах в смях. — „Налучквам“ с „к“. — Погледнах КГБ-то в очите и разтеглих думата колкото се можеше по-дълго: — Налучкккккквам. Разбра ли?

Тя пусна ръката ми и заклати възмутено глава, казвайки нещо от рода на „Йоптюмат. Тъп английски! Нищо не разбирам“. После заразмахва идеално загорелите си ръце из колата, сякаш гонеше въображаеми мухи:

— Налучкккквам… Налучккккквам… Наличчччно… Налуччччвам! Не мога! Лудница! — Но след секунди само захихика: — От английски ще полудея! Не мога разбира. А руски разбира! — При което натисна бутона за вдигане на страничното стъкло, посочи банкета на пътя и ми направи жест да спра.