Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Харесва ми идеята ти — каза Готвача. — Много ми харесва. А Дани?
— И той като мен. Убеден съм. Адвокатите ни все още обсъждат дали да не предприемат съвместна защита, но единствено по козметични съображения: ако от федералната прокуратура смятат, че ще отидем на съд, ще ни е по-лесно да се спазарим с тях, когато му дойде времето.
— Правилно — съгласи се Готвача. — И аз винаги съм бил на този принцип: бориш се със зъби и нокти, докато изведнъж — бада-бум! — сключваш споразумение на стълбите пред съда. — Млъкна за миг и пак закима. — Това е чудесно, направо прекрасно. А каква глоба очакваш да ти тръснат?
— Нямам представа засега — рекох нехайно. После млъкнах, огледах се подозрително из стаята и снижих глас почти до шепот (което, естествено, нямаше да е никакъв проблем за „Награ“-та): — А и да ти кажа честно, хич не ми пука. Толкова много пари съм скътал, че за цял живот ще имам предостатъчно. При това разполагам с тях както тук, така и там — кимнах по посока на вратата — и от двете страни на Атлантика.
— Хубаво — прошепна с разбиране Готвача, макар шепотът му да бе малко по-силен от моя. — Това ще ти е спасителната мрежа.
— Винаги си ме съветвал така да постъпя, Денис — кимнах и отговорих шепнешком. — И ако от самото начало бях използвал твоите хора, сега сигурно нямаше да съм до гуша в лайната.
— Вярно — сви устни Готвача и кимна. — Но станалото — станало. Няма смисъл да се ядосваш за миналото.
— Да, знам, знам. Пък и човек трябва да се учи от грешките си, нали така? — И му смигнах. — Е, аз се поучих, макар и по трудния начин. Единственият ми проблем е — и пак започнах да снишавам глас, — че все още имам куп пари зад граница. Над десет милиона са, но човекът, който ги съхранява, нещо не ми харесва. Само на две стъпки е от Сорел — онова копеле, което всъщност ме издаде!
— Ами да вземем да ги преместим! — разпери ръце Готвача. — Колко му е?
— Хм, вярно, че няма да е никак трудно! — Боже мой, мина ми през ум! Готвача току-що се самозакопа, и то на запис! — Но си единственият, комуто все още имам доверие. Най-сериозно ти казвам: писна ми да съм неразумен!
— Дано е така — вдигна вежди той. — В коя държава са ти парите?
— В две държави са всъщност: Швейцария и Лихтенщайн — отвърнах, а мозъкът ми заработи на две писти. По първа писта вървяха автоматично, сякаш на запис, думите ми: „Разхвърлял съм ги в седем различни сметки — пет в Швейцария и две в Лихтенщайн…“ А докато приказвах всичко това, по втора писта се мъчех да организирам всички онези теми, които трябваше да засегна, ако исках магнетофонът да гарантира съдебното преследване на Готвача за пране на пари — трябваше да му известя на глас, че парите ми произхождат от незаконни дейности и че нямам и най-малкото намерение да уведомявам властите за операцията; сумата трябваше да надвишава един милион долара, та да осигури максималната присъда, а в конкретния случай трябваше да намеря и начин да обвържа моето пране на пари с това на Синеокия дявол… което изобщо не е проблем — обяснявах по първа писта на Готвача. — Става дума за парите, които получавах като рушвет от Лавин срещу всичките нови акции, които му пусках, а те в по-голямата си част идваха от Хонконг. Така че поне знам със сигурност, че произходът им е недоказуем.
— Ще трябва незабавно да открием нови сметки там — каза Готвача. — И имам нужните ни хора — онези, които използвах да уредят Боб. — Бинго, рекох си! — Но нещо вътрешно ми подсказва, че трябва поне за известно време да стоим настрана от Швейцария, поне докато нещата се поуталожат.
— Абсолютно съм съгласен — рекох бързо. — Никак не ми се ще федералните власти да се докопат до парите ми. За да се сдобия с тези десет милиона, знаеш ли колко нови емисии трябваше да прекарам през миша дупка?
— Не се притеснявай — рече самоуверено Готвача. — С хора като моите никога няма да открият парите ти. Страхотни спецове са!
Бързо кимнах, а умът ми запраши далеч напред. Явно Готвача вече се бе самоинкриминирал по отношение на прането на пари, макар засега — само в заговор. Какви бяха шансовете, ако опитах нещо по-сериозно? Дай да опитам. — Я ми кажи нещо — пак сниших глас, сякаш ме гони параноята, — какво ще стане, ако тръгна да прехвърлям още пари в чужбина? Имам едни други пет милиона, получени като рушвет от Лавин. Ако и тях успея да ги прехвърля в чужбина, ще е страхотно.