Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Тя кимна щастлива. Продължихме да разговаряме в движение още няколко минути, после свърнахме обратно към резиденцията. Но Докато носех Чандлър по пътеката, настроението ми спадаше с всяка нова крачка.

Римляните ме чакаха.

Защо се подлагам на подобно нещо, запитах се? За едното чукане ли се самоизтезавам? Нима е възможно подобно нещо? Толкова ли съм плитък като характер? И точно тези мисли минаваха през главата ми, когато я видях за пръв път.

Беше висока и руса и изпъкваше сред римляните като диамант сред изкуствени камъни. Полюляваше се в абсолютен такт и ритъм с музиката. Като че бе някак си извисена над събитието — случаен наблюдател, а не част от тълпата.

На пръв поглед ми се стори точно от онзи вид момичета, които никога не бих дръзнал да заговоря в някой нощен клуб или да ги поканя на танц. Беше метър и седемдесет и пет, а русата й коса имаше блясъка на полирано злато. Късата й бяла памучна поличка свършваше на поне петнадесет сантиметра над коляното и разкриваше безупречни дълги боси нозе. Бледорозовата й минитениска обгръщаше гръдта й като втора кожа, а между тениската и полата се виждаше идеалният тен на коремчето и пъпа й. Носеше някакви съвсем символични бели сандали, но и от самолет личеше, че струват цяло състояние.

И изведнъж — о, ужас!

Иззад русото видение се появи някакво ужасно грозно същество: ниско, набито, с физиономията на булдог. Тялото му като че бе съставено от нахвърляни набързо с божието чувство за хумор къси дебели цилиндри, които всеки момент можеха да се разпаднат. Чудовището имаше изгоряла оранжева коса, бледа кожа, дебели месести черти, боксьорски нос и огромно чене. Облечено бе в къса лилава плажна туника, увиснала върху набитото му тяло като печатарска престилка — много ниско изрязана отпред и разкриваща почти до зърната провисналите цици, размер „С“. Сграбчи русото видение за ръка и го поведе към нас. Усетих с ръката си как Чандлър се отдръпна рязко назад.

— Ела да те запозная с домакина ни, Юличка — изкомандва чудовището с дрезгав глас, издаващ Бруклин, Русия, канавка, уиски, профсъюз на транспортните работници и късен стадий на рак на гърлото.

Бях едновременно и шокиран, и шашардисан. Красавицата и Звяра, рекох си.

— Ти трябва да си Джордан — изръмжа чудовището, после огледа Чандлър и добави: — Ех, че сладко детенце.

Усетих как Чандлър я побиха тръпки, когато съществото сграбчи ръката й и тихо заприказва:

— Здравей сладурано! Казвам се Ина, а това е Юлия. — И насмалко да дръпне Юлия пред себе си да я представи като русо жертвоприношение в името на мира.

Явно бе, че двете вървят в комплект. Юлия се засмя с порцеланово бели зъби. Чертите й бяха фини и правилни, почти безупречни. Котешките й бледосини очи подсказваха нещо, което видът й иначе прикриваше: че далеч в миналото, преди около петстотин години, да речем, някой татарски нашественик е изнасилил една от прабабите й.

Юлия протегна изискано длан да се ръкува с Чандлър.

— Здравей — рече с изненадващо силен акцент. — Казвам се Юлия. А ти как се казваш, красавице?