Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Направи го без никакви затруднения. Боб му връчи сумата и — швъттт!!! — Готвача плесна длани с патентования си плъзгащ се жест и запрати дясната си ръка в посоката, в която предполагаше, че е Азия.

Опитах един още по-дълъг и по-отчаян пас:

— А ще мога ли да се срещна с него?

Този път Готвача буквално подскочи на стола си. Такъв въпрос можеше само един луд да зададе. Но пък и аз очаквах тази му реакция. Та нима въпросът ми не бе изключително неуместен? Явно не е бил, понеже Готвача тогава рече:

— Защо пък да не се срещнете? Следващата седмица удобно ли ще ти е?

— Идеално — отвърнах.

И без да чака да го подканя, Готвача се зае да излага различните начини, по които съм можел да върна парите си в Съединените щати от шифрованите сметки в Швейцария и Ориента. Имах чувството, че направо се размазва от удоволствие да ми разправя всички подробности, сякаш участваше в някаква гигантска игра на котка и мишка, без сериозни последици за мишката, ако котката спечелеше.

Впоследствие, когато срещнах Агента маниак в поредния произволно избран паркинг, му подадох касетата с думите:

— Няма да повярваш, докато сам не я изслушаш, Грег. — И бавно поклатих глава, не можейки да се начудя на безразсъдството на Готвача. — Такова нещо през живота си не си чувал.

— Защо? Какво си записал?

— Всичко — отвърнах, — включително главата на самия Бренън на поднос. — Свих рамене, престанал изведнъж да се гордея със себе си. Поех дълбоко въздух и бавно го изпуснах… Всички са предатели! И Дейв Биъл! И Елиът Лавин! И собствената ми жена! — Както и да е, трябва да вървя. Мой ред е да взема децата за уикенда и искам да стигна до Хамптън, преди да се е сгъстил трафикът.

— Хубаво. Ще ти се обадя в понеделник и ще обсъдим кое какво означава.

— Ядва се — рекох, макар тайно да подозирах, че ще се чуем далеч по-рано. В интерес на истината, той ми се обади още късно вечерта, докато лежах буден редом до заспалите деца.

— Исусе шибан Христосе! — бяха първите му три думи. — Гейто да не е откачил съвсем?

— Нали ти казах? — промълвих. — Имам чувството, че търси начин да умре или нещо такова. Не знам. Мозъкът ми не го побира! Кажи какво ще правим по-нататък. Да уреждам ли среща с Джеймс Лу?

— Че как иначе! Даже мисля да я увековечим на видеозапис! Но ще говорим по-подробно в понеделник. Знам, че си с децата, така че не искам да ти губя времето. Приятен уикенд! Заслужаваш го!

Точно така, мина ми през ум: още един безсмислен уикенд с манекенки и случайни гостенки в леглото ми. Напълно съм си го заслужил. Всичко е толкова тъжно и толкова самотно. Онова, от което наистина имам нужда сега, е да си намеря някое хубаво момиче и отново да се влюбя.

Уви, щеше да се сбъдне само половината ми желание.