Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Първоначално се бе почувствал горд от себе си. Това, което стори с онази мръсница, показа на сянката на дядо му кой владее положението. Но после, когато отиде при някаква уличница в Кьолн, се провали. Първо изобщо не можа да направи нищо, после пък не можа да свърши. Това, което направи с Калве, трябваше да му придаде нова сила, да го изпълни със светлина и мощ, а вместо това образът й постоянно се въртеше под плътно стиснатите му клепачи, разсейваше го, пречеше му да се съсредоточи. В леглото на тази кьолнска уличница той се почувства също толкова жалък и ненужен, както се бе чувствал преди момента, когато разбра какво трябва да стори с живота си.
По-късно, когато се прибираше с колата, мракът нахлу в него, в стомаха му се надигна студена жлъч. Ами ако беше сбъркал? Ами ако гаврите, на които го бе подлагал старецът, го бяха тласнали в погрешна посока? Ако трябваше да бъде честен, всеки пиян моряк би сторил това, което стори той. Беше се поддал на най-низшия инстинкт, беше се превърнал в същото животно, каквото бяха тези копелета, които се бе заклел да избива. Преди да чука онази мръсница, той виждаше съвсем ясно мисията в съзнанието си. А сега всичко беше смътно и объркано. Жените си оставаха измамници, въвличаха мъже като него в калта. Калве не го заслужаваше, но той се оказа слаб и падна в капана, който тя и старецът му бяха заложили.
Уличниците също бяха недостойни за него, но поне техният разврат беше откровен. Те не се преструваха, че са нещо по-различно, не криеха истинския си образ от света, както подбраните от него жертви.
Беше жалък. Беше допуснал да се увлече, тялото му го бе предало. Той беше предал чистотата на своята кауза — нещо, което не биваше да се повтаря никога. Трябваше да намери начин да си върне светлината. Само като се обърнеше отново към своята мисия и започнеше отново да я изпълнява, както бе редно, можеше действително да успее да се пречисти. Това му стана ясно, докато водата се стичаше по кожата му, зачервена до кръв от търкане.
Дано успееше да го стори скоро.
Струваше й се странно да гледа Радецки, застанал насред собствената й дневна. Оглеждаше се, сякаш не бе идвал тук никога досега. Беше пристигнал десет минути по-рано и тя още не беше довършила грима си. Стори й се грубо да го остави да виси долу на тротоара, и го покани горе. Според нея Каролайн би постъпила точно така.
Наведе се по-напред към огледалото в банята, за да постави очната линия. Най-неудобното в битието й на Каролайн Джексън беше поставянето на доста по-сложен грим от този, с който бе свикнала. Според Карол животът беше прекалено кратък, за да си губиш всеки ден времето, гримирайки се по всички правила. Но Каролайн би държала прекалено много на външния си вид, за да си спестява това занимание.
— Тези апартаменти всъщност са доста приятни — подвикна Тадеуш от дневната. — По-просторно е, отколкото предполагах.
— И обзавеждането не е лошо.
— Не. Малко безлично, но така е по-добре, отколкото претрупано.
— Много по-добре е от хотел — продължи Карол. — Повече пространство и по-голямо спокойствие. Камериерките не чукат на вратата през пет минути, за да сменят кърпите или да проверяват минибара.
— Как откри това място? — попита той.
„Внимавай, Карол“, предупреди се тя на ум.
— Една позната, която има туристическа агенция, ми го препоръча. Намери човек, който да направи резервацията на място. Тя знае какви са предпочитанията ми — след като прецени, че очната линия стои добре, тя посегна към туша за мигли.
— Значи пътуваш много? — попита той.
— Не кой знае колко много, но сравнително редовно. А когато пътувам, обичам да нощувам на места, където да се чувствам като у дома. А ти? Често ли пътуваш?
Тя прецени по гласа му, че той бе по-наблизо. Беше прекалено добре възпитан, за да наднича през полуотворената врата на банята, но й се стори, че е застанал на прага на дневната. Това означаваше, че не оглежда вещите й — а това беше още едно потвърждение, че той е претърсвал апартамента.
— Кръстосвам Европа, но най-вече по работа.
— Значи предпочиташ да имаш директен контакт с работата, така ли? — попита тя.
— Обичам да знам с кого си имам работа. Но ежедневните ангажименти поверявам най-често на помощника си, Дарко Красич. Надявам се да се запознаеш скоро с него. Много луд сърбин, но би било погрешно да бъде подценяван. Прилича на бияч, но всъщност е много проницателен.