Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
„Значи той не е човекът, който ме следи“, реши Карол. Този, когото познаваше, изобщо не приличаше на бияч. Беше дори слабичък.
— Ще се радвам да се запознаем — каза тя на глас. — Слагам червилото и съм готова. Съжалявам, че те накарах да чакаш.
— Няма защо. Радвам се, че имах възможност да видя къде живееш. Съгласна ли си да върна жеста? Да вечеряме утре в моя апартамент?
Карол се изкиска.
— Да не би да умееш да готвиш?
Той също се засмя.
— Не много добре, но мога да поръчам по телефона вечеря от най-добрия ресторант в Берлин.
Карол се появи от банята.
— Ето, готова съм.
Той я огледа усмихнато, наклонил глава на една страна.
— Струваше си чакането.
Когато излязоха, тя установи с учудване, че колата не ги чакаше.
— Централният ми магазин е на петнайсетина минути пеш от тук. Казах си, че тъй като вече не вали, може да се поразходим. Имаш ли нещо против? Ако не ти е приятно, веднага ще повикам колата.
— Напротив, имам нужда от чист въздух — каза Карол.
Той поднесе ръката си, свита в лакътя, и тя мушна своята под неговата. „Очарователно изпълнено“, помисли си Карол и прецени, че не само тя вдига мизата.
През следващите няколко часа от нея не се искаше нищо друго, освен да изразява възхищение и от време на време да задава по някой въпрос. Той се държеше като малко момче, което показва любимото си влакче. На свечеряване тя вече знаеше повече за продажбите на дребно и отдаването под наем на видеокасети, отколкото бе предполагала, че може да се научи. Но междувременно бе успяла да запомни и ценна информация по отношение на методите, с които Тадеуш переше печалбите от незаконната си дейност. Никога не бе проявявала особен интерес към финансови подробности, но дори тя можеше да прецени колко умело е изградена системата. Знаеше, че това са подробности, с които щеше да помогне на финансовите експерти да се ориентират в лабиринта на неговата империя, след като успееха да го арестуват.
Още по-важен от фактите и цифрите, които бе успяла да научи, беше начинът, по който се развиваха отношенията им. Тадеуш очевидно си търсеше поводи да я докосва при всяка възможност — не бяха жестове с подчертан сексуален заряд, по-скоро обикновен допир. Когато й подаваше чашата с кафе, пръстите му се плъзваха по нейните. Когато я развеждаше из магазините си, поставяше понякога ръка на кръста й или я хващаше леко за лакътя, за да я насочи към нещо, което му се струваше интересно. Когато сядаше до нея в колата, коляното му докосваше за миг нейното.
Разговорът им също ставаше все по-непринуден. Карол установяваше с учудване, че той може да бъде много забавен. Понякога я разсмиваше, понякога беше напълно сериозен, и по този начин събуждаше интереса й към тема, която в друг случай би й се сторила страшно досадна. Докато обикаляха Берлин с колата, той й разказваше всевъзможни анекдоти, споменаваше интересни факти за забележителностите, които й показваше. В продължение на минути тя изцяло забравяше, че работи под прикритие, че отношенията им можеха да завършат единствено с измама, и искрено се наслаждаваше на компанията му. Една видеокасета й помогна да се осъзнае и да си припомни какви са всъщност задълженията й. В поредния магазин Тадеуш й посочи една отделна витрина.
— В този квартал много се търсят филмите на Уди Алън, затова винаги имаме пълен набор — отбеляза той.
На един от рафтовете заглавието на филма „Зелиг“ се наби в очите й и й напомни, че не бива да се поддава на чара му, че трябва да се вкопчи здраво в мисълта за злото, което се криеше зад спонтанното му очарование и изискания му начин на живот.
На края на обиколката той нареди на шофьора да кара обратно към нейния апартамент. Както обикновено я изпрати до вратата, но този път, вместо да се сбогува учтиво, сведе поглед към нея и пристъпи напред. Карол трябваше да вземе незабавно решение — дали да отстъпи назад и да наруши магията на мига, или да стесни още повече разстоянието помежду им. Съзнаваше, че моментът е ключов. Застана на пръсти и го целуна леко по ъгълчето на устата.
— Прекарах чудесен следобед — каза тя нежно.
Той се наведе, обви кръста й с ръка и я целуна с леко разтворени устни. Топлината на тялото му събуди у нея неочакван прилив на желание. Трябваше да си попречи с усилие да не се отпусне в прегръдката му.
— Може ли да те видя довечера? — гласът му беше дълбок и леко пресипнал.