Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
Всички причини, поради които бяха дошли — Земята, Марс, СВП, — сега изглеждаха ужасно далечни. Предишното безпокойство за нарастващата мощ на СВП му се струваше като това да се чуди дали да върне жеста на някого, който го е черпил една бира, когато е бил на двайсет. След определен момент миналото престава да има значение. Вече нищо извън зоната нямаше значение. Важното сега бе да се поддържа цивилизован ред, докато разберат дали налудничавият план на Холдън не е само блян.
И за да успеят, той трябва да продължи да диша.
— Може би ще трябва да го отложим. Капитан Па има план, който, ако сполучи, ще ни върне отново тягата. Но докато чакаме, ще можеш ли да ме позакрепиш?
Тя се намръщи, но извади инхалатор от чантата до леглото и му го подхвърли. Ръцете му все още функционираха. Той разклати инхалатора, опря мундщука на устните си и пое дълбоко дъх. Стероидите миришеха на океан и предизвикваха слабо парене. Опита се да не кашля.
— Това няма да поправи нищо — съобщи му тя. — Само маскираме симптомите.
— Важното е да ме задържи на повърхността — отвърна той с измъчена усмивка. Истината беше, че не го болеше, а се чувстваше безкрайно уморен. Болен и отчаян.
Той прибра инхалатора и подкара механобота по коридора. Лазаретът бе натъпкан до пръсване. Растящата горещина водеше нови и нови пациенти, усещането беше като в разгара на тропическо лято. Миризмата на болни хора и потни тела, на кръв и разложение се смесваше с химическия мирис на медикаменти и дезинфекционни препарати и караше помещенията да изглеждат по-малки, отколкото бяха. Вече се чувстваше по-уверен с приборите за управление. Използва двата джойстика, за да се дръпне от пътя на няколко сестри и лекари, и се насочи право към службата по охрана.
Ръчният му терминал изписука. Той стигна до близката пресечка на коридора, отиде до ъгъла, за да не пречи на минаващите, и погледна екрана. Корин искаше разговор. Той натисна копчето за потвърждение.
— Корин — рече. — Какво ново при теб?
— Шефе? — напрежението в гласа ѝ бе осезаемо. — Приключи ли с лазарета?
— Да. Какво става?
— Току-що дойдоха Джойо и Гутмансдотир и заявиха, че поемат службата за охрана. Когато им отвърнах, че може да го направят, след като ми свърши смяната, те ми се нахвърлиха.
Бика изтръпна от зловещо предчувствие. Приближи терминала и се опита да говори с тих глас.
— Какво направиха?
Той активира програмата на службата за охрана, но навсякъде се изправяше пред червени ленти. Бяха му отнели достъпа до командните системи. Очевидно действаха бързо.
— Помислих си, че е някакво учение. От думите им останах с впечатлението, че те търсят. Отивам при Серж. Той се опитва да разбере какво, за бога, става. Ако си наясно с нещата, моля да ме извиниш…
— Изобщо не съм наясно. Хубаво, че си се махнала веднага. Те къде трябваше да бъдат?
— Сър?
— Къде им е смяната? Къде трябваше да бъдат?
На лицето на Корин се изписа объркване. Сетне по очите ѝ видя, че е започнала да разбира. Не беше необходимо да го казва. Джойо и Гутмансдотир охраняваха затворниците. Тоест Ашфорд.
Па трябваше да му позволи да убие този копелдак.
— Добре. Намери Серж и всички, на които имаш вяра. Трябва да се оправим с тая гадост.
— Добре.
Отишли са там заради оръжейната. Щом са в службата по охрана, значи вече разполагат с оръжие и снаряжение. Той изруга полугласно, докато се опитваше да си събере мислите. Ако знаеше само кои от хората му са минали на страната на Ашфорд, би могъл да потърси останалите.
— Не бива да му позволяваме да се добере до Моника в телестудиото — рече Бика. — Изглежда, че ще трябва да водим сражение в барабана, а все още не сме приключили със спасителната операция.
— Искаш ли да се съсредоточим там? — попита Корин.
— Никъде не искам да се съсредоточавате. Поне засега. Докато не разберем какво ни очаква. Просто потърси всички, до които имаш достъп, и ги накарай да вземат оръжие.
Трябва да измисли някакъв план. Още сега, само че умът му не работеше както преди. Беше болен. По дяволите, той умираше. Стори му се ужасно несправедливо да му се случи точно в такъв момент.