Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Ела с мен — казах. — Отиваме в затвора.
Та-Нам не отговори, просто ме последва. Не беше лесно да измъкнеш отговор от този човек. Каквото и да включваше обучението им, то отнемаше на синовете на меча също толкова, колкото им даваше — правеше ги прекалено посветени на задачата им, за да губят време или мисли за социални любезности или бъбрене. Вече можех да си позволя да заменя Та-Нам с върховния градски аксесоар — стига да исках. Бях направил средно голямо състояние, залагайки корабите си, търговски съдове под бабиния флаг, срещу сложни бъдещи опции за товара. С натрупаното богатство можех да си позволя почти всичко. Колкото и лош събеседник да беше Та-Нам обаче, някой от прочутите местни механични войници едва ли би подобрил нещата в това отношение. Пък и освен това, макар че може да нямаше по-компетентен охранител от тях, играчките на Механиците ме изнервяха. От самата им близост ме полазваха тръпки. Постоянното бръмчене на всички ония колелца под броните им, скърцащи при всяко движение, с множество мънички зъбци, захванати един за друг, които не спират нито за миг… това ме безпокоеше, а и медният блясък в очите им не вещаеше нищо хубаво.
Та-Нам вървеше зад мен, както прави един охранител, който е за защита, а не за показност, за да държи подопечния си под око през цялото време. Сегиз-тогиз се озъртах назад да проверя дали е още там, моята безмълвна сянка. Засега не го бях виждал в действие, но на вид определено го докарваше, а уменията на синовете на меча бяха легендарни от векове. Беше мускулест, но не чак толкова, че това да вреди на бързината му, невъзмутим, солиден, наблюдаващ безстрастно света. По-тъмен дори от нубанец, с обръсната и лъщяща глава.
— Даже не знам защо отиваме — казах през рамо на Та-Нам. — Не е като да му дължа нещо. Пък и всъщност той изостави мен! Искам да кажа, такова неблагодарно…
Напредвахме бавно, но сигурно. През седмиците, прекарани тук, бях научил плана на града — въпреки че прекарвах повечето си часове в сумрака на борсата, като завличах търговци, играех си с процентите и лъжех на поразия.
По тесните улички и напечените от слънцето площади на Умбертиде сновяха множество хора, също толкова необичайни като тези в най-тежкарските му ресторанти. Вездесъщите пратеници с черни плащове нашарваха космополитната тълпа. Съблазънта на богатството притегляше тук посетители от всяко кътче на познатия свят, повечето вече богати. Може би няма друго място на картата, където можеш да откриеш лингийски търговец от Далечния изток да си пие кафето с либански матмагьосник, а на масата при тях да седи нубански посредник със златен синджир. Даже бях видял по улиците на Умбертиде да крачи човек от Великите земи отвъд Атлантическия океан, по-светлокафяв от племената на Северен Африк и синеок, с перната роба, обилно украсена с малахитови мъниста. Какъв кораб го е пренесъл през тази океанска шир, така и не разбрах.
Проходът се разшири в нещо, което почти можеше да се нарече улица, оградена от двете страни със замазани с хоросан къщи на по пет-шест етажа, всичките невзрачни и с пуснати кепенци, напукани и избелели, макар че луксът вътре би засрамил много богаташки имения и цената на такова жилище би разорила повечето провинциални лордове. Някъде отпред фонтан ромолеше на пресечката на две улици, макар че още не можех да го видя, само чувах мелодията му и усещах прохладата.
— Принц Джалан. — Тълпата около мен оредя.
— Корпус Арман. — Формално би трябвало да добавя „от Желязната къща“, но той вече беше потъпкал протокола, като не изброи семейството ми и владенията му. Озърнах се към Та-Нам — когато един модерен пренебрегне протокола, знаеш, че това означава неприятности. За един модерен нарушаването на етикета е като за един Анкрат да избие семейството ти — сиреч, не е нещо нечувано, но означава, че е бесен.