Мястото на екзекуцията

— С какво се занимава? — продължи да пита Катрин.

— Работи като консултант — предимно за големи многонационални компании. Прави психологически профили на висшия персонал. Започна само преди няколко години, но се справя страхотно — каза Хелън. — Няма друг начин — само като си помислиш колко плаща, за да отоплява тази огромна къща!

Само една сграда в Скардейл отговаряше на това описание.

— Да не би да живее в имението Скардейл? — възкликна Катрин.

— Явно мястото ти е добре известно — засмя се Хелън. — Точно така. Я ми кажи, как така познаваш тази затънтена дупка?

— Хелън — в тона на Пол се криеше предупреждение.

Катрин се усмихна криво.

— Когато бях в пубертета, в Скардейл стана убийство. Момиче на моите години беше отвлечено и убито от втория си баща.

— Алисън Картър? — възкликна Хелън. — Чувала си за случая Алисън Картър?

— Странно е по-скоро, че ти знаеш за него — отвърна Катрин. — Надали си била родена, когато той беше на първа страница по вестниците.

— О, но ние знаем всичко за случая Алисън Картър, нали, Пол? — каза Хелън с нещо подобно на злорадство.

— Не, Хелън, няма нищо подобно — Пол като че ли бе малко сърдит.

— Добре де, ние не знаем — каза успокояващо Хелън и докосна ръката му. — Но познаваме човек, който знае.

— Стига, Хелън. Катрин не се интересува от някакво убийство, станало преди тридесет и пет години.

— Грешиш, Пол. Този случай винаги ме е вълнувал. А ти по какъв начин си свързан с него? — Тя се взря в намръщеното му лице и изведнъж нещо щракна в мозъка й. Далечната прилика, която бе разбудила нещо в паметта й още първия път, когато го видя, сега и фамилното име, видяно във връзка със случая Алисън Картър. Тя съобразяваше бързо… — Я чакай… Ти да не би да си син на Джордж Бенет?

— Точно така — каза тържествуващо Хелън.

Пол изгледа Катрин с подозрение.

— Познаваш ли баща ми?

Катрин поклати глава.

— Не, не го познавам лично. Но съм чувала за него, във връзка със случая Алисън Картър. Справил се е страхотно на времето.

Пол отвърна:

— Е, да, но то е било още преди да се родя, а и татко никога не е обичал да говори много за работата си.

— Случаят е бил наистина значителен, нали знаеш — начинаещите юристи все още са задължени да го разучават, заради отношението му към всички процеси за убийство при отсъствие на труп. А пък никой никога не е писал книга за този случай. Единственото, което може да се открие, са вестникарските статии от онова време и разните сухи юридически коментари за прецеденти. Чудя се как баща ти не е написал още мемоарите си — каза Катрин.