Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Дявол да го вземе — изруга Мълдун.
И двамата млъкнаха.
— Нямам търпение — с въздишка каза Малкълм — да чуя какво смята да прави.
— Хайде всички да се съберем в хижата и да се прегрупираме — предложи Мълдун. — Но не виждам как ще стане.
— Пред сградата за посетители е спрян джип — каза Ву. — Ако го докарам при тръбите, ще можеш ли да се качиш?
— Може би, но така контролната зала ще остане без човек.
— И без това не мога да направя нищо оттук.
— Така си е — съгласи се Малкълм. — Контролната зала без електричество не е никаква контролна зала.
— Добре де — рече Мълдун. — Да опитаме. Но тая работа никак не ми харесва.
— На мен също — обади се Малкълм от леглото. — Вече прилича на катастрофа.
— Вероятно рапторите ще ни преследват до хижата — каза Ву.
— Все пак имаме някаква преднина — рече Мълдун. — Да вървим.
Радиостанцията изпука и замлъкна.
Малкълм затвори очи и задиша бавно, за да пести силите си.
— Просто се отпуснете — каза му Ели. — Не се притеснявайте за нищо.
— Знаете ли за какво става дума тук? — попита Малкълм. — Всички тези опити за контрол… Става дума за западния начин на мислене, който се е зародил преди петстотин години, когато Флоренция е била най-важният град в света. Тогава се появява представата, че учените могат да разглеждат действителността в нова светлина, че светът е обективен и не зависи от вярата или от националността ти, че той е подчинен на разума. По онова време тази представа е била новаторска и напредничава. Тя е вдъхвала надежда за бъдещето и е унищожила стария средновековен светоглед, господствал векове наред. Средновековният свят на феодална политика, религиозни предразсъдъци и омразни суеверия се е сринал пред силата на науката. Но всъщност е претърпял крах, защото е спъвал развитието. Не е можел да функционира нито икономически, нито интелектуално и е бил непригоден за зараждащия се нов свят. — Малкълм се закашля. — Но сега — продължи той — науката пак не е нищо друго освен остаряла система от вярвания. И подобно на предшествалата я средновековна система, тя става непригодна за новия свят. Придобила е толкова голяма мощ, че вече очевидно е неприложима в практиката. Главно благодарение на нея милиарди хора живеят в един малък, гъсто населен свят и общуват чрез средствата за комуникация. Но науката не може да ни помогне да решим какво да правим с този свят или как да живеем в него. Науката може да ни каже как да построим ядрен реактор, но не и да не го строим. Науката може да създаде пестициди, но не и да ни каже да не ги използваме. А целият свят — и въздухът, и водата, и почвата — се замърсява заради неуправляемата наука. — Малкълм въздъхна. — Това поне е ясно за всеки.
Настъпи тишина. Малкълм лежеше със затворени очи и дишаше тежко. Никой не продума и на Ели й се стори, че Малкълм най-сетне е заспал, но той изведнъж седна в леглото.
— Наред с това вече я няма великата интелектуална подбуда за съществуването на науката. Още от времето на Нютон и Декарт тя ни обещава недвусмислено, че един ден ще подчиним напълно природата. Учените тръбяха наляво и надясно, че усвоим ли законите на природата, ще станем нейни господари. Но през XX век тази заблуда беше окончателно разсеяна. Най-напред принципът на неопределеността на Хайзенберг доказа, че няма как да научим какво става вътре в атома. Чудо голямо, казваме ние. Никой от нас не живее в атома. Той няма практическо значение за живота ни. После теоремата на Гьодел постави подобни ограничения в математиката, официалния език на науката. Едно време математиците си въобразяваха, че езикът им притежава някаква особена, присъща само на него истинност, която произтича от законите на логиката. Сега вече знаем, че онова, което наричаме „разум“, е само една условност. Той не е онова специално нещо, за каквото го мислехме. А сега теорията на хаоса доказва, че непредсказуемостта е неделима част от всекидневието ни. Тя е нещо толкова обикновено, колкото и дъждовната буря, която не можем да предскажем. И така, през нашия век рухна огромната заблуда отпреди столетия, мечтата, че с помощта на науката ще станем господари на природата. И заедно с нея и повечето основания науката да върши онова, което върши. Както и причините да й се подчиняваме. Науката винаги е твърдяла, че сега може и да не знае всичко, но все някой ден ще го узнае. Днес се убеждаваме, че това не е истина. Че е празно самохвалство, толкова глупаво и погрешно, както твърдението на детето, че може да лети, и разперило ръце, скача от сградата.