![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Тежки избори. Взрях се в него, останала без думи, внезапно обзета от нереалното усещане, че все едно стоя пред баща си. И осъзнах, че се държа именно така. Бях мразила онова, което баща ми ме беше карал да правя. Но винаги се чувствах виновна, задето си тръгвам, когато можех да направя нещо, за да помогна на другите. Том ми беше предоставил компенсация, шанс да нанеса удар срещу онези, които злоупотребяваха с другите. Бях вярвала, че се боря за справедливост по нов начин. По-добър начин. Но в сърцевината си това беше същото: кръстоносен поход, който създаваше собствени правила и независимо чрез какви крайности, намираше начин да ги оправдае — дори за сметка на други хора. Том беше толкова сляп, колкото и баща ми преди това.
— Благодаря ти — казах меко. — Благодаря ти, задето ми помогна да осъзная, че това никога не е бил моят път, че трябва да намеря нов и да спра да повтарям миналото.
Веждите му се сключиха в объркано изражение:
— В думите ти няма никакъв смисъл.
— Искам да направя света безопасен. Искам да закрилям другите. Но не така. Не като подбирам правилата. Не като си изкарвам допълнителна печалба. Оценявам това, което направи за мен, но наистина приключих тук. И не планирам да те видя някога повече.
Виждах, че Том не знаеше точно как да реагира. Беше свикнал да му се възхищават и да го ласкаят. Никой не го отпращаше.
— Правиш грешка! Това, което правим тук, е по-голямо, отколкото си даваш сметка. Имаш шанса да бъдеш част от нещо велико. Други биха убили за шанса, който ти предлагам.
— Тогава ги допусни. Сигурна съм, че ще са щастливи да узнаят, че при теб се е отворило място.
Том тикна монетите в ръката ми и рязко отвори вратата.
— Върви — каза, като посочи. — Наслаждавай се на парите. Заслужи си ги. Радвам се, че високите ти морални принципи не ти пречат да жънеш облагите от „подбирането на правилата“.
Почувствах думите му и самодоволното му изражение като плесница през лицето. Взрях се надолу към монетите. Петдесет златни монети. Остатъкът от сумата, нужна да откупя свободата на Лонзо. Но това бяха петдесет златни монети, откраднати от нечий чужд джоб. Петдесет златни монети, за които моряците от цял един кораб едва не платиха с живота си. И на какви хора се продаваше онзи опасен товар?
Лонзо, прости ми. Но знам, че нямаше да искаш да бъде така.
Обърнах ръце и оставих монетите да паднат с дрънчене на пода.
— Сбогом, Том.
Излязох от „Танцуващият бик“ с високо вдигната глава, запазвайки гордо и безстрастно изражение. Вътрешно все още не можех да повярвам, че се бях отказала от парите, когато Лонзо все още беше принуден да върши опасна работа. Имаше ли наистина значение как щеше да получи парите? Да. Да, имаше. Разполагах с много други начини да се сдобия с останалото. Рупърт. Грант. В края на краищата бях момиче, което си създаваше собствени варианти, когато налице нямаше други.
Следващата нощ се върнах при Грант. И по-следващата. И още по-следващата.
Единствената нощ, когато не отидох при него, беше, когато той имаше задължения с патрула, и се изненадах колко силно ми липсваше… какво? Какво беше това, което ми липсваше? Това, което правехме в леглото? Или може би просто ми липсваше самият той?
Корнелиус Чеймбърс ме покани на чай във въпросния следобед и изтърпях отправените от него и от Лавиния не толкова деликатни намеци как крайният срок на договора ми щял да настъпи скоро и колко удивителна била онази тяхна къща на южния плаж. Рупърт слушаше развеселено и докато си тръгвах, ми каза:
— Не ги оставяй да те притискат, скъпа. Бори се до края. Запазих тези думи в сърцето си по пътя на връщане.
Те ме насърчаваха — поне до вечерята в Уистерия Холоу, когато Джаспър небрежно каза на Чарлс:
— Най-сетне добри новини. Днес получих съобщение от Уорън Дойл. Той изпитва ужасни угризения за инцидента и предложи да ни компенсира загубата, като плати брачната цена на Тамзин.
Вилицата изпадна от ръката ми и се удари с дрънчене в чинията. Всички се обърнаха и се втренчиха в мен.
— Аз… извинете ме. — Бутнах стола си назад и скочих на крака. — Не се чувствам добре.
Припряно се качих на горния етаж и закрих устата си с ръка, за да не изкрещя. Идваше ми да се върна долу и да разкъсам Джаспър Торн точно както бе разкъсано сърцето ми. Той изпитва ужасни угризения за инцидента и предложи да ни компенсира загубата, като плати брачната цена на Тамзин. На този свят нямаше цена, която можеше да компенсира загубата й! Но защо трябваше да се изненадвам, че Джаспър не виждаше положението по този начин? Та той дори не беше склонил да заеме пари на Седрик, за да се ожени за Аделейд. Защо едно момиче да е по-важно от собствения му син?