![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Последната партида? — обърна се към Олаг орк в кожена престилка.
— Да.
— Да започваме.
— Ръка-ръка — тикна пръст към елфите той.
— Крак-крак — това беше за хората.
Двама Първи започнаха старателно да оковават бъдещите бегълци в лабиринта с верига. Кожената престилка приближи към нас, замисли се за миг и каза:
— Шия-крак.
Гло-гло глухо изстена, но тогава напред пристъпи Фагред и като хвана кожената престилка за ръкава, го дръпна настрана. Успях да забележа как един от МОИТЕ изумруди изчезна в ръката на Кожената престилка. Оркът отново пристъпи към нас, помисли и нареди:
— Ръка-ръка.
На лявата ми ръка надянаха тежка гривна, свързана към друга такава с верига с дължина около един ярд. Втората гривна отиде при гоблина и обгърна дясната му ръка.
— Гледай да не ни разочароваш, Пеперудо — заплашително изсъска в ухото ми Фагред.
— Колко бързо тичаш? — попита ме Кожената престилка.
— Не виждаш ли, че куца?! — обади се гоблинът и веднага получи шамар по врата от Фагред.
Но пък Кожената престилка ме подмина.
— Колко бързо тичаш? — сега Кожената престилка се обърна към един от двамата воини-хора.
— Бързо — навъсено отговори човекът. — Така, че няма да ме стигнеш.
— Това е добре — сериозно кимна Кожената престилка и отстъпи встрани.
— Изберете си оръжие и без глупости!
Никой нямаше намерение да сглупява, дори гордите и мълчаливи елфи. Не е много оригинална идея да се хвърлиш с меч на орка, когато шестима стрелци те държат под прицел.
На две големи маси, разположени близо до самата решетка, беше струпана цяла планина оръжия. Още толкова имаше покрай стените. Естествено, нищо метателно или стрелящо. Нито лъкове, нито арбалети, нито дротици, нито метателни ножове, нито дори най-обикновени прашки. Орките подхождаха разумно и не искаха някой пленник да посегне на живота на зрителите. Така че трябваше да избирам от колещо-режещия асортимент. Докато с гоблина обикаляхме между масите, елфите си взеха по един с’каш, а двамата човека се ограничиха с меч и едноръчен топор. Аз, разбира се, бих взел нещо от рода на копие или алебарда — с такова оръжие можех да държа на разстояние всеки враг (или почти всеки) — но това изискваше и двете ми ръце да бъдат свободни. А и с копие се тича трудно. Така че след кратко колебание избрах къс и широк меч, какъвто използва бронираната пехота. По дължина той не се различаваше много от моя нож, макар да беше малко по-широк и по-тежък от него. Освен това вървеше в комплект с ножница, така че ръцете ми щяха да са свободни. Гоблинът огледа железата и разочаровано изсумтя, но след това се зарови в най-отдалечената купчина и измъкна дълъг султанатски кинжал с подобно на пламък острие. Размаха го няколко пъти за проба и го пъхна в колана си.
— Това е, излизайте! — заповяда Кожената престилка и по негов знак орките започнаха да вдигат решетката.
Елфите не изчакаха решетката да се вдигне докрай и скочиха напред, озовавайки се в лабиринта. Тъмните с всички сили се втурнаха напред. Явно също си имаха някакъв план. Най-малкото нямаха намерение да преодоляват лабиринта заедно с нас. После дойде ред на хората. Гло-гло също не губеше време напразно и като ме дръпна напред, изскочи в лабиринта. Зад гърба ни решетката започна бавно да се спуска и от ужасното й скърцане едва успях да различа вика на Кожената престилка:
— Ей, бегача!
Ние всички като по команда се обърнахме и един от оркските стрелци заби стрела в крака на човека, който беше казал, че бяга много бързо.
— Опитай сега да бягаш бързо, маймуно!
Орките зацвилиха.
— А ти каза, че режат сухожилията — изръмжах аз, насочвайки се към падналия човек.
— На времето мен… ПАЗИ СЕ!
Гло-гло отскочи настрани и ме дръпна със себе си. Колкото и малък да беше гоблинът, сила имаше достатъчно и аз едва успях да се задържа на крака. От прохода, в който преди малко бяха избягали елфите, изскочиха две същества. На пръв поглед приличаха на обикновени човешки скелети, но малко по-високи и с четири ръце вместо две. Също така имаха точно същия тъмнозелен цвят като стените на лабиринта. Изглежда съществата бяха не от кости и месо, а от растения. От скалите се разнесе ентусиазираният рев на орките. Представлението беше започнало.