Политичестки ред и политически упадък [bg]

През 90 – те години на миналия век в държавната администрация на Замбия работят 165 000 служители, а държавните служители в Кения нарастват от 18 213 през 1971 г. на 43 230 през 1990 г. По време на бума през 60 – те и 70 – те години, когато цените на стоките се покачват, тези бързоразрастващи се държавни сектори могат да бъдат поддържани, но със срива на цените през 80 – те години Африка изпада в тежка Дългова криза и раздутите държавни ведомости стават непосилни.

Освен размера и символичната власт на неопатримониалните правителства в постколониална Африка най – важната им характеристика според Джефри Хърбст е тяхната неефективност. Ако използвам отново дефиницията на Вебер, силата на държавността се измерва с нейната способност да създава и налага правила в определена територия, което се постига само с физическа принуда, но и с легитимна власт. Макар африканските лидери да са в състояние да хвърлят в затвора и сплашат политическите си противници, капацитетът на техните държави да гарантират основни публични услуги като здравеопазване и образование извън градовете, да поддържат реда и законността и да решават спорове или да управляват макроикономическата политика често липсва.

Ако се измерва със събираемостта на данъците, държавният капацитет в Субсахарска Африка е по – нисък, отколкото в Латинска Америка, и е незначителен процент от този в развитите страни. Много от най – бедните страни в региона събират не повече от 7 до 15 процента от БВП под формата на данъци, а много от страните с по – високо данъчно облагане могат да си го позволяват само защото са богати на природни ресурси. Видът на събираните данъци също отразява слабия държавен капацитет: в преобладаващата си част са митата и различни видове косвени данъци (които сега, след препоръките на чуждестранни донори, често са данъци с добавена стойност), а не по – трудните за събиране данъци върху доходите на физическите лица. Ето защо се налага държавните бюджети да бъдат финансирани от други източници. За някои страни като Ангола, Нигерия и Судан това са доходите от ресурси; за голяма част от другите чуждестранната помощ се превръща в основен източник на бюджетна подкрепа. В най – ниската точка на спад на Африка през 90 – те години на миналия век финансирането от чуждестранни донори възлиза на между 8 и 12 процента от БВП и в много случаи представлява преобладаваща част от общия размер на държавните бюджети.