За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Може да се предположи, че Селевк е искал да съедини двете морета на самото онова място, където по-късно е направил това Петър I, т. е. върху ивицата земя, където Дон се приближава до Волга; но северното крайбрежие на Каспийско море тогава още не е било изследвано.
Докато в азиатските империи се е развивала търговия с предмети на разкоша, търговците от Тир са водели икономична търговия с всички страни на света. Бошар е изпълнил първата книга от своя «Хан-наан» с изброяване на техните колонии във всички крайморски страни; те преминавали Херкулесовите колони и основавали селища по бреговете на океана.
В ония времена мореплавателите са били длъжни да се придържат към бреговете, които им служели за компас. Пътешествията са били дълги и мъчителни. Мореплаването на Одисей е послужило като богат сюжет за най-хубавата поема в света, създадена след първата от всички поеми.
Слабата осведоменост на повечето от народите на страните, отдалечени от тях, благоприятствувала народите, които са водели икономична търговия. Те са можели да държат в тайна своите търговски операции; и са имали всички предимства на образовани народи пред необразованите.
Египет, който по силата на религията и нравите е бил изолиран от всяко общуване с чужденци, не е развивал никаква външна търговия; плодородната почва и изключителното изобилие са му носели благоденствие. Той е бил нещо като Япония в ония времена — самозадоволявал се е.
Египтяните така малко са се грижели за външната търговия, че цялата търговия по Червено море са предоставяли на малките народи, които в една или друга степен са вземали участие в нея. Те са допускали идумеените, евреите и сирийците да имат там своя флота. Соломон е използувал за плаване по това море тирците, които са го познавали добре.
Йосиф казва, че неговият народ, зает единствено с обработка на земята, малко познава морето; и наистина евреите започват да търгуват по Червено море само благодарение на щастливия случай. Във войната с идумеените те покорили Елат и Азионгабер, които им дали този вид търговия; след като загубили тези два града, те се лишили и от тая търговия.
Не било същото с финикийците; те развивали търговия на разкоша; и никога не са търгували чрез завоевания; благодарение на своята въздържаност, ловкост, изобретателност, безстрашие, неуморност те са станали необходими на всички народи на света.
Народите, живеещи близо до Червено море, са развивали търговия само по това море и по езерата на Африка. Достатъчно доказателство за това е общото изумление от откриването на Индия при Александър. Ние казахме вече, че в Индия винаги се внасят скъпоценни метали; но никога такива метали не се изнасят оттам; еврейските кораби, натоварени със злато и сребро от пристанищата по Червено море, са се връщали от Африка, а не от Индия.
Ще кажа нещо повече: това мореплаване се е извършвало по източния бряг на Африка; и състоянието на тогавашната флота служи като достатъчно доказателство, че корабите не са отивали до много отдалечени места.
Аз знам, че флотата на Соломон и Йосифат се е завръщала едва на третата година след отплаването, но не смятам, че продължителността на пътуването е доказателство за отдалечеността на достигнатите места.
Плиний и Страбон казват, че гръцките или римските кораби са преминавали за седем дена същия път, който корабите на Индия и Червено море, направени от тръстика, са преминавали за двадесет. По това съотношение една година път за гръцките и римските кораби се е равнявал на три години за корабите на Соломон.
Продължителността на пътуването на два кораба с различна скорост е пропорционална на тяхната скорост; едно забавяне често довежда до друго, по-голямо. Когато е необходимо движението да се извършва покрай бреговете и непрекъснато да се променя курсът, когато единият кораб трябва да изчаква попътен вятър, за да излезе от залива, а другият да се придвижва напред, тогава корабът с по-добри платна ще съумее да използува всеки благоприятен момент, докато другият ще застане и ще чака няколко дена, за да се промени посоката на вятъра.