Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Някакъв лакей искаше да го съпроводи, но Д’Артанян заяви, че не е нужно, тъй като прекрасно знае къде се намира Дьо Валон. На толкова осведомен човек просто нямаше какво да се възрази. Д’Артанян получи пълна свобода на действие. Приемни, салони, градини, всичко беше огледано внимателно от мускетаря. Почти четвърт час той броди из този почти кралски дворец, където всяка вещ беше произведение на изкуството и имаше толкова слуги, колкото врати и колони.
„Положително — каза си той — тези стаи нямат чет… Може би Портос се е върнал в Пиерфон, без да излиза от дома на господин Фуке?“
Накрая Д’Артанян стигна до далечната част на двореца, която беше опасана от каменна ограда, обвита с декоративни растения с пищни цветове. На равни разстояния една от друга върху оградата се издигаха статуи. Весталките, загърнати в пеплуми, сякаш стояха на стража, устремили към двореца срамежлив поглед. Хермес беше сложил палец на устните си. Ирида бе разперила криле. Нощта със сноп от макове се извисяваше над градините и постройките, които се белееха на фона на черните кипариси, устремили връх към небето. Около кипарисите растяха рози, които се захващаха със своите цъфтящи клончета за всяко дърво и обсипваха статуите с дъжд от благоуханни цветчета.
Тази вълшебна красота настрои мускетаря поетично. Мисълта, че Портос живее в такъв рай, го издигаше в неговите очи. Д’Артанян видя някаква врата и натисна дръжката. Тя се отвори.
Озова се в кръгъл павилион, където не се чуваше нищо освен ромоленето на фонтана и пеенето на птиците. Мускетарят беше посрещнат от лакей.
— Тук ли живее господин Дьо Валон? — с решителен тон попита Д’Артанян.
— Да, господине — отвърна лакеят.
— Доложете му, че го чака кавалерът Д’Артанян, капитан на мускетарите на негово величество.
Д’Артанян беше въведен в салона. Не се наложи дълго да чака. Скоро подът на съседната зала затрепери под добре познатите стъпки, вратата се разтвори и Портос с известно смущение се хвърли в обятията на приятеля си.
— Вие сте тук? — възкликна той.
— А вие? — отвърна Д’Артанян. — Ах, хитрец такъв!
— Да — със смутена усмивка каза Портос, — изглежда, ви учудва това, че ме намирате при господин Фуке.
— Ни най-малко! Защо да не бъдете приятел на господин Фуке? Господин Фуке има много приятели, особено сред умните хора.
От скромност Портос не прибави този комплимент към своята сметка.
— Освен това — добави той — вие ме видяхте, когато бях в Бел-Ил.
— Още една причина да ви считам за приятел на господин Фуке.
— Аз просто съм негов познат — с известно объркване каза Портос.
— Приятелю мой, вие сте виновен пред мен!
— С какво?
— Как с какво? Работите над строежа на укрепленията в Бел-Ил, а нито дума не казвате за това.
Портос се изчерви.
— Нещо повече — продължи Д’Артанян, — срещате ме там, знаете, че съм на служба при краля, а ие се досещате, че кралят жадува да узнае що за изключителен човек ръководи укрепленията, за които му разказват чудеса. Не се досещате, че той ме е изпратил да събера сведения за този човек.
— Значи кралят ви е изпратил да съберете сведения?
— Разбира се! Но да не говорим за това.
— Дявол да го вземе! — извика Портос. — Напротив, трябва да поговорим! Значи кралят е знаел, че Бел-Ил се укрепва?
— Разбира се! На краля всичко му е известно.
— Но не му е било известно кой строи укрепленията?
— Не, не му е било известно, но съдейки по разказите, той е подозирал, че те се строят от някакъв изключителен специалист във военното дело.
— Дявол да го вземе! Ако знаех това!…
— Нямаше да избягате от Ван? Нали?
— Не. Какво си помислихте, когато не ме намерихте там?
— Започнах да размишлявам, драги мой.
— Ето какво било… И докъде доведоха вашите размишления?
— Досетих се за всичко, което става.
— За всичко?
— Да.
— За какво се досетихте? Нека чуем — каза Портос, настанявайки се по-удобно на креслото.
— Преди всичко за това, че вие укрепвате Бел-Ил.
— Това не е толкова трудно! Вие ме видяхте, когато работех.