Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Въпреки че Алена не беше много опитна лечителка, нейните усилия скоро се увенчаха с успех. Привечер отеклият крак на Коул беше спаднал чувствително. За да не предизвика недоволството на жена си, той остана и целия следващ ден на легло. Но на сутринта никаква земна сила не беше в състояние да го задържи повече в постелята.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Декември дойде и покри земята със сняг. Кракът на Коул оздравяваше изненадващо бързо. В навечерието на Коледа той вече куцукаше с патерицата си из цялата къща.
Минди нямаше търпение да дочака празника. Тя жадно поглъщаше приказките и историите, които Алена й разказваше, докато шиеше рокличка за новата порцеланова кукла, която Коул беше избрал за коледен подарък на момиченцето. Кукленският тоалет ставаше прелестен, защото Алена повтаряше модела на една своя вечерна рокля в черно и жълто, навремето изгорена в камината.
Освен смокинга, който беше ушила за мъжа си, младата жена имаше за него и един много по-хубав коледен подарък. За да се подготви достойно за висотата на момента, тя изпрати да повикат Брегър Дарви, когато Коул беше заминал по работа за Сейнт Клауд.
За нейно нещастие той се върна по-рано, отколкото тя го очакваше. Като видя коня на Брегър, доброто му настроение за миг се изпари. Старата ревност избухна с пълна сила, когато завари вратата на салона заключена въпреки изричната му заповед. При влизането му Алена се изправи, приглаждайки роклята си. Поруменяла и със сведени очи, тя пристъпи да го посрещне. За Коул смущението й беше явно доказателство за гузност.
— Велики Боже, Брегър! — избухна той. — Имало ли е случай да се прибера и да не те заваря залепен за полата на жена ми! — Той гневно и обвинително се втренчи в Брегър Дарви. — Човек би помислил, че от дълго време не си виждал жена.
Стоманеносивите очи на Алена блеснаха от възмущение.
— Как можа да кажеш подобно нещо, Коул!
— Защото познавам душицата на този негодник!
— Аз сама го помолих да дойде — изсъска Алена.
Коул внимателно огледа жена си. Ревността го разкъсваше, разпъваше душата му на кръст.
— Тогава ми дължиш обяснение — каза той грубо. — Може би като мъж не ти обръщам достатъчно внимание?
— Ти си един невъзпитан идиот! — изтръгна се от младата жена.
Хълцайки, тя се втурна навън от стаята. В антрето метна някаква връхна дреха на раменете си и блъсна шумно входната врата зад гърба си.
Коул искаше да изтича след нея, но на прага Брегър го настигна и го сграбчи за рамото.
— Жена ти ме повика тук за лекарска консултация, Коул Лейтимър — изръмжа той. — Държеше да бъде сигурна и после да ти каже. Искаш или не, човече, но следващото лято ще ставаш баща!
Коул облещи очи. С неподозирана сила отмести значително по-тежкия Брегър, отвори рязко вратата и се втурна навън.
Но там можа само да види как малкият кабриолет тъкмо изчезваше зад ъгъла, обвит в снежен вихър. Алена седеше на капрата и плющеше с бича, подканяйки коня да препуска по-бързо.
— Алена! Чакай! — извика Коул след нея, но тя вече не можеше да го чуе.
Единственият оседлан кон наоколо беше този на Брегър. Коул се метна на седлото и се понесе в галоп. Безмилостно забиваше токовете на ботушите си в слабините на коня и скоро се изравни с летящия кабриолет.
Коул извика на Алена да спре, но тя не му обърна никакво внимание. Препускането по гладкия заснежен път надолу беше рисковано.
Коул пришпори коня си и започна да изтиква колата към дълбокия сняг отстрани край пътя. Храстите и дълбоките преспи накараха най-после запрегнатия в кабриолета кон да спре.
Алена цялата беше покрита със сняг. Тя се бореше да си поеме дъх в големия студ.
— Тъп като дърво, нафукан доктор! Янки — кърпач на кокали! — посрещна го тя с пресекващ от ридание глас.
— Алена, моля те, успокой се, да не ти се случи нещо лошо! — замоли се Коул и пристъпи към възбудено танцуващия кон на кабриолета, за да го укроти. Но краката му се подхлъзнаха на снега и той се стовари с цялата си тежест върху тялото на коня. Цвилейки, животното се изправи на задните си крака. Юздите бяха изтръгнати от ръката на Коул и той се просна на земята. Вцепенена от ужас, Алена трябваше бездейно да наблюдава как тялото на мъжа й няколко пъти беше улучено от подковите на лудо ритащия кон. Коул изрева от болка, когато един особено тежък ритник го улучи по дясното бедро и счупи костта със сухо изхрущяване. Алена беше вече до него. Без да се съобразява с опасността, тя сграбчи мъжа си под мишниците и успя да го измъкне далеч от подплашения кон. Коул се търкаляше като обезумял по снега. За да изтърпи страхотната болка, той скърцаше със зъби и обърна очи, сякаш беше на границата на полудяването.