Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Наистина ли смяташ, че ще продължавам да си мълча и ще те оставя необезпокоявано да се въргаляш в леглото с тази никаквица? — остро попита блондинката. — Нима очакваш да си трая, докато и тя ти омръзне като Виктория? — Тя се усмихна горчиво. Никога! Всъщност, това, което трябва да те тревожи най-много в момента, е какво ще прави семейството ти, когато се разбере, че ти си убил Виктория. Предупредих те, че няма повече да си държа езика зад зъбите. Още сега отивам да разкажа на всички какво се случи в действителност.
— Добре! Върви! — предизвикателно каза Гейдж. — Разкажи им и за собственото си участие в смъртта на жена ми, защото ти си била там, когато е паднала, а не аз!
— Виктория беше мъртва, когато стигнах до нея! — възпротиви се Роксана.
Той се усмихна тъжно.
— Вече сериозно започвам да се съмнявам в това!
— Да не искаш да кажеш, че съм могла да вдигна жена ти и да я преметна през парапета? Нима съм толкова силна? — извика тя. — И нима страхът дотолкова е сковал здравия ти разум, та да твърдиш, че наистина съм била способна да надвия Виктория? Не смяташ ли, че тя би се борила със зъби и нокти, за да ми попречи да я хвърля от кораба?
— Може би си успяла да я изненадаш — отвърна Гейдж. — Може би си я бутнала в гръб.
— Хайде, Гейдж — укорително каза Роксана. — Помисли логично. Знаеш много добре, че Виктория щеше да ме види да се качвам на кораба. Нещо повече, сигурно щеше дори да слезе, за да ме посрещне. Ние бяхме приятелки! Или си забравил?
— Не знам как би съумяла да сториш подобно нещо, Роксана — призна той. — Знам само, че ти беше обзета от неоправдана ревност още от първия ден, в който започнах да ухажвам Виктория. Сега отново се оставяш да те води завистта. Тъкмо тази ревност ми дава основание да смятам, че ти си единственият човек, който е имал мотив да убие Виктория.
Тя избухна в жесток смях.
— Какво толкова те разяри в оня ден, че да те накара да убиеш майката на своето дете, а? Та Андрю тогава беше съвсем мъничък!
Шимейн реши, че е чула достатъчно. Може познанията й за любовта и ревността да бяха доста ограничени, но тя не можеше да повярва, че една разумна жена би тичала с такова настървение след мъж, когото подозира в убийство. А Роксана не еднократно бе дала да се разбере, че отчаяно копнее за Гейдж — тъй отчаяно, че откакто Шимейн беше дошла в дома му, бе на ръба на нервна криза. Очевидно не се страхуваше чак толкова нито от избухливостта му, нито от характера му, за който твърдеше, че е зъл и сприхав.
Като обви с ръце шията на съпруга си, Шимейн наведе главата му и без да обръща внимание на неговата изненада, го целуна с обич.
— Студено ми е и ми омръзна да слушам глупостите на тази жена — заяви тя достатъчно силно, за да я чуе Роксана. — Връщам се в къщи, за да взема една топла вана. Можеш да дойдеш с мен, ако желаеш. Вероятно там поне ще намерим малко уединение и ще можем да довършим онова, което правехме преди да ни прекъснат толкова грубо.
Гейдж зяпна втрещено. Беше очаквал от невестата си всичко друго, но не и такава решителна, непоколебима преданост в отговор на злостните нападки на Роксана. Зашеметен, той проследи с поглед как Шимейн се обръща и бавно излиза от водата, без изобщо да си прави труда да прикрива голотата си. Щом стигна до скалата, където бе оставила халата си, тя го вдигна, метна го през лакът с възхитителна небрежност и се обърна към своя съпруг в цялото великолепие на цветущото си голо тяло. Дръзкото, гордо послание към другата жена, бе повече от недвусмислено.
— Идваш ли, любов моя?
Сърцето на Гейдж трепна ликуващо. С натежал от вълнение глас, той отговори:
— Да, любима, веднага щом нашата гостенка си тръгне… освен ако не предпочиташ да дойда веднага…
— Не, съпруже — натърти Шимейн. — Няма да позволя на друга да зърне дори с крайчеца на окото си онова, което ми принадлежи. Ела, когато можеш. Аз ще те чакам.
Макар че не можеше да откъсне очи от прелестното й тяло, Гейдж все пак хвърли кос поглед към Роксана и се усмихна триумфално, когато видя как русокосата жена се е втренчила слисано в отдалечаващата се фигура на съпругата му.
— Дали вече няма да си тръгваш? — рязко я подкани той, като сключи ръце пред члена си. Не беше съвсем сигурен какво се вижда под водата, но не искаше да й позволява дори и неясен поглед към онова, което Шимейн бе обявила за свое притежание. — Студено ми е, а и съпругата ми ме очаква.
Роксана се обърна към него и скръцна със зъби.
— Няма да се отървеш толкова лесно, Гейдж Торнтън! Ще съжаляваш, задето ме отблъсна и се ожени за тази кучка!
— Не мисля — отвърна Гейдж със спокойна увереност. Сега, когато съпругата му бе демонстрирала по такъв блестящ начин безрезервното си доверие в него, гневът му се бе изпарил. — Всъщност, колкото повече опознавам Шимейн, толкова повече се убеждавам, че в нейно лице съм открил една изключителна жена. Да, ако трябва да определя най-точно чувствата, които изпитвам към нея, бих казал, че съм влюбен в нея, и то много.